Десет години след влизането в сила на Закона за достъп до електронна информация [e-FOI] в САЩ, мониторингов доклад показва, че законът не се прилага адекватно: само 21 на сто от федералните агенции предоставят на сайтовете си четирите категории данни, изисквани по закон, а само 6 на сто публикуват задължителните 10 елемента за осигуряване на интерактивност на сайтовете. Исковете за достъп продължават, с един от последните се иска достъп до 650 милиона записа, с които разполага ФБР.
Във Великобритания през 2006 беше обявено намерение да се внесе промяна в режима на заплащането за обществена информация. След кампания на граждански организации в момента е обявена допълнителна публична консултация – ход, какъвто България не познава.
В България се внасят промени в Закона за достъп до обществена информация по известния начин. Проектът не е публичен, което е противно на всякакви европейски стандарти. Става ясно от пресата, че неправителствена организация стои зад промените – фондация “Право и интернет”. Жалко, нищо неправителствено няма в подхода.
Предвижданите промени са такива, че две парламентарни комисии са на противоположни позиции, две противоположни позиции успя да заеме министърът Николай Василев, вносителите се дистанцираха и от проекта, и от критиците му:
Единият от вносителите на предложението Румен Ангелов (БНС) заяви, че би отстъпил между първо и второ четене на законопроекта за някои поправки по текстовете. Първата ще е премахването на термина “заинтересувано лице”, а с втората ще се намалят на сроковете за получаване на информация от 20 на 14 дни.
Депутатът обвини и “разни сайтове и преси”, че подвеждат обществото.
Пред нас е изправен депутат в дивна патерналистична стойка: обществото е добро, но се събра с лоши приятели (сайтове и преси), подвеждат го.
