Тук въпросът “Как ще ги стигнем…?” ще бъде вечно актуален. Но пък виждаме, че “студентските” проблеми не са само у нас. Мисля обаче, че скоро няма да ни се получат подобни дилеми – “за” или “против” преносимите компютри по време на лекции.
P.S. Може би чак когато всеки студент, отишъл на бригада в САЩ, започне да ползва “по предназначение” ноутбука си, закупен евтино отвъд Океана.
За мене логическият център не е “как ще ги стигнем”, а какво трябва да представлява преподаването.
През 1986 започнах да водя часове в компютърна зала. През 1997 – в компютърна зала с интернет (наета линия), до 2000 това беше дори извън Университета – защото не бяха оборудвани залите на моята специалност. Сега има зали, има и wireless, поне в някои факултети. Така че от десет години познавам проблема “студент си проверява пощата по време на лекции”. Но нима не е същото със “студент праща sms” или “студент прави снимки в час”?
Техниката не ни е враг, в по-старо време се четяха вестници и списания в час.
Задачата е друга: да задържиш вниманието на голяма група хора два или три часа върху определена тема.
Свръхзадачата: не просто да слушат, а часовете да са обща дейност. Това е изключително трудно и със, и без компютри.
Моята гл. точка е на завърщил “там”. Вярно, всички бяхме с компютри. Вярно, онлайн бяхме. Вярно, по някога се разсейвахме.
Но всичко зависеше от преподавателя. Имах преподаватели, които гледах и слушах и внимавах да не изпусна и дума. Имах и други, които не носеха нищо интересно в клас. Технологията присъстваще и в двата случая – в първия забравях, че имам компютър пред мен. Във втория – ами добре, че беше там, та да свърша малко полезна работа за другите класове.
Освен това, несравнимо е удобството да имаш ppt файла на професора си (всички бяха налични ПРЕДИ лекцията още) и директно в него да си водиш записки. Не мисля, че съм написал и 10 реда записки на ръка за 2 години и технологията вършеше точно това, което се очаква от нея – помагаше ми да съм по-ефективен в това, което правя (независимо какво е то).
Тук въпросът “Как ще ги стигнем…?” ще бъде вечно актуален. Но пък виждаме, че “студентските” проблеми не са само у нас. Мисля обаче, че скоро няма да ни се получат подобни дилеми – “за” или “против” преносимите компютри по време на лекции.
P.S. Може би чак когато всеки студент, отишъл на бригада в САЩ, започне да ползва “по предназначение” ноутбука си, закупен евтино отвъд Океана.
За мене логическият център не е “как ще ги стигнем”, а какво трябва да представлява преподаването.
През 1986 започнах да водя часове в компютърна зала. През 1997 – в компютърна зала с интернет (наета линия), до 2000 това беше дори извън Университета – защото не бяха оборудвани залите на моята специалност. Сега има зали, има и wireless, поне в някои факултети. Така че от десет години познавам проблема “студент си проверява пощата по време на лекции”. Но нима не е същото със “студент праща sms” или “студент прави снимки в час”?
Техниката не ни е враг, в по-старо време се четяха вестници и списания в час.
Задачата е друга: да задържиш вниманието на голяма група хора два или три часа върху определена тема.
Свръхзадачата: не просто да слушат, а часовете да са обща дейност. Това е изключително трудно и със, и без компютри.
Моята гл. точка е на завърщил “там”. Вярно, всички бяхме с компютри. Вярно, онлайн бяхме. Вярно, по някога се разсейвахме.
Но всичко зависеше от преподавателя. Имах преподаватели, които гледах и слушах и внимавах да не изпусна и дума. Имах и други, които не носеха нищо интересно в клас. Технологията присъстваще и в двата случая – в първия забравях, че имам компютър пред мен. Във втория – ами добре, че беше там, та да свърша малко полезна работа за другите класове.
Освен това, несравнимо е удобството да имаш ppt файла на професора си (всички бяха налични ПРЕДИ лекцията още) и директно в него да си водиш записки. Не мисля, че съм написал и 10 реда записки на ръка за 2 години и технологията вършеше точно това, което се очаква от нея – помагаше ми да съм по-ефективен в това, което правя (независимо какво е то).