Днес ДВ обнародва решение 7/2007, с което Конституционният съд обявява на процедурно основание противоконституционност на законов текст (част от разпоредба, засягаща ДДС при адвокатите).
КС намира, че е допуснато съществено нарушение на чл. 88 от Конституцията, изискващ приемането на законите да става на две четения.
Прегласуването на вече гласуван на второ четене текст и обявен за приет е недопустимо и противоречи на уредената в Конституцията процедура по приемане на законите.
Съдът потвърждава практиката си, според която:
(1) при преценката за конституционосъобразност на процедурата Народното събрание обосновава становището си на основата на данните, които се съдържат в стенографските протоколи за заседанията на законодателния орган.
(2) Конституционният съд може да се произнася за противоконституционност и на основание, което не се сочи в искането, защото след като е допуснал делото за разглеждане, съдът не е ограничен с посоченото основание за несъответствие с Конституцията (чл. 22, ал. 1 ЗКС).
Преките предавания по телевизията на работата на парламента ни правят свидетели на процедурни нарушения. От обнародваното днес решение следва, че нарушение е това, което е установимо чрез стенографските протоколи. И обратно – не е нарушение това (като гласуването с чужди карти), което не е установимо от протоколите, макар да го виждаме с очите си. В правото е така.
“в правото е така” звучи много песимистично – всяка бюрокрация ще може да си прави такива актове и протоколи, които да доказват нейната теза при всякакви спорове. Не е ли идеята съдът да достаги до същността на въпроса?
Това че нашият Конституционен съд не го прави си е повод за критика към него. Може би дори вече е дошъл момента за научно списание, което да се занимава единствено с анализ и критика на решенията на Конституционния съд. Нещо като няколкото списания, които се казват “Supreme Court Review” в САЩ.
Така ни учат – случило се е само това, което можеш да докажеш с допустимите от правото към момента доказателства и доказателствени средства. Има аргументи за това. Тук (струва ми се) вината не е на КС – не мога да преценя доколко той е свободен да си създава практика какви доказателства да приема (“на какво да обосновава изводите си“, с лексиката на решението), не искам да импровизирам.
*
Общонародна тайна е начинът на гласуване – това е по-голяма измама, отколкото да си прегласуват десет думи на трето четене (ако измамите могат да се ранжират).
Правилникът на Народното събрание е със силата на закон. Там се описва как се документират заседанията (чл. 60 – 62). Описаната процедура всъщност е пределно архаична, не е ясно защо аудио или видео записи не са включени като възможна или дори задължителна форма на документация. Една подобна промяна би била достатъчно основание Конституционния съд да може да се позовава на нещо повече от стенографски протоколи. Да не говорим за възможната й роля в решаване на проблеми като гласуване с чужди карти. В крайна сметка демокрацията предполага дейността на законодателя да е на показ.
Това – от една страна.
От друга страна, няма видима правна пречка КС да излиза извън официалното протоколиране и да събира, ако прецени, и други доказателства. Законът за КС има следните разпоредби по този въпрос:
Чл. 17. (1) Исканията до Конституционния съд се правят в писмена форма, мотивирани с приложени писмени доказателства.
Чл. 18. (2) Заинтересуваните институции се уведомяват за образуването на делото, като се определя срок за представяне на писмени становища и доказателства.
Чл. 20. (1) Конституционният съд може да изиска допълнително писмени доказателства, както и да възложи изготвянето на експертни заключения.
Чл. 21. (2) Съдът може да разпореди личното явяване и изслушване на експерти.
Да, изглежда, че има известно пространство за прецизно доказване на различните процедурни нарушения. Склонна съм да преосмисля финала на постинга си (“в правото е така”).
Това вече звучи оптимистично. Сега остава да и конституционните съдии да го разберат.
Може би е време парламентът да пусне интернет телевизия и радио, които да предават всички заседания на събранието, както и всички заседания на комисии и да има аудио и видео записи от всички заседания.
Мисля, че подобно нещо ще струва по-малко отколкото струва един стар автомобил от автопарка на парламента, но пък ще направи събранието доста по-прозрачно. Ще помогне и на Конституционния съд – вместо да четат протоколи ще могат да гледат записи.
Тук има два аспекта – прозрачност и доказателствена сила на записите. Прозрачността – всичко е ясно,Татяна Дончева не дава да я снимат. Но иначе уеб тв не е финансов проблем.
Доказателствената сила на записите (ред, изисквания, удостоверяване) според мене трябва поне да се маркира нормативно. Не ми се вижда сложно, но не виждам воля.
В САЩ камерите са в залите, има разговори и преговори за пълно предаване на делата на ВС. А тази стенограма е от една друга форма на контрол, липсваща в България – изслушването на кандидатите за определена позиция – тук Alito говори като кандидат за ВС – и наистина стана съдия във ВС.