Янаки Стоилов:
Сегашният текст е: “Който извърши деянието по отношение на данни, които се дават по силата на закон, по електронен път или на магнитен носител.”
Георги Димитров:
Магнитен носител отдавна загуби значението си в пространството. Извън състава, по сегашния текст, примерно един компакт диск остава извън състава на закона. Защото не е по електронен път и не е на магнитен носител.
Янаки Стоилов:
Как да бъде тогава?
Георги Димитров:
Електронен носител. Според мен, трябва да е на електронен носител, защото.
Янаки Стоилов:
А не “по електронен път”.
Георги Димитров:
По електронен път си остава и на електронен носител.
Янаки Стоилов:
Т.е. смятате, че ако няма носител, а има електронен път, не е достатъчно.
Георги Димитров:
Не е достатъчно, разбира се, защото веднъж деянието ще бъде насочено към начина на предаването.
Янаки Стоилов:
Тогава трябва да бъде: по електронен път, на електронен или на магнитен носител.
Георги Димитров:
“Магнитен носител” е по-тясното понятие от “електронен носител”.
Янаки Стоилов:
Ние и двете ги слагаме, за да не махнем нещо, което ние не знаем в момента до какво води.
Георги Димитров:
В момента с приемането на Закона за електронни документи и електронния подпис.
Николета Кузманова (експерт):
Какъв е проблемът, колега, с тези непрекъснати смени на понятията.
Георги Димитров:
Аз ще ви кажа какъв е смисълът. Когато един закон се позовава на една технология, като магнитно записване, утре вече тази технология отмира и законът престава да може да изпълни функциите си. Това е смисълът. Магнитният носител, с пълна отговорност, възможно най-технологично неутралното понятие е електронен носител. Магнитният носител е електронен носител.
(Из протокола на парламентарната Правна комисия)
Ох, лелее, и тази дебилщина кове българските закони.
Научили са няколко думи и започват да ги употребяват и в законодателството.
Какъв е смисълът? Тези нямат ли експерти? Накъде отиват нещата, с цялата тази некомпетентстност, дебилщина и простотия?
Нормално е в правната комисия да не са на “ти” с хай технологиите. За сметка на това могат да се допитат до експерти, да си изяснят понятията и да не изглеждат смешни. Сещам се за Дамянов, шеф на дирекция в МК, в чиято глава още се въртят като носители аудиокасетите и грамофонните плочи 😉
Ама тия хора наистина не са добре.
В България няма значение дали си компетентен или не. Важното е да имаш връзки и пари.
Участниците в дълбокомисления спор са точно хора с пари и връзки. За това са там, а не защото са компетентни.
Сигурен съм, че заради този спор и губи време са взели повече парички отколкото ние изкарваме за месец.
Но такива сме си ги избрали и сложили там. Така, че да няма сръдни. 🙂
Който е недоволен да взима пример от геврекаджиите – бакшиши + шофьори на СКГТ.
Янаки Стоилов е преподавател по Теория на правото, шеф на правната комисия, не му е работа да разбира от носители.
Георги Димитров е адвокат, поканен като експерт да защитава измененията (или част от тях), допускам, че ги е писал – вж историята със ЗДОИ.
Забележката Ви е резонна – не бива да се критикува общо и на ангро. И все пак стенограмата е симптоматична…
Този експерт не е замесен за пръв път в подобна диващина.
След като някои мисли, че е по-компетентен от Георги Димитров, просто трябва да го докаже и да се утвърди като експерт в Парламента. Иначе най-лесното е да се обяви, че “няма значение дали си компетентен или не. Важното е да имаш връзки и пари.”
Винаги това ще е оправданието на онези, които не могат да свършат някаква работа. Или онези, които твърдят, че могат да направят нещо по-добре от другите, които го правят. Примери за това – бол. Сещам се за “Хюлет-Пакард” и за това що критики отнася в България Саша Безуханова. И защо? Защото някои твърдят, че щели по-добре да се справят примерно със задачата “издаване на български документи за самоличност”. Ще се справят, но досега не е известно да са се справили. Всичката ни работа е такава – всеки ще се справи по-добре, ако бъде избран за министър, но никой не иска да се хване на хорото, за да го докаже. Всеки ще направи по-добър закон, но никой от компютърните специалисти не се хваща да го стори. После – другите са виновни.