Излезе на български език последната книга на Тофлър*. И в нея, както и в останалите му книги, основен герой е скоростта. Скорост, инерция, ускоряване, сблъсък на скорости, хиперскорост.
Има в книгата разсъждения за най-мудната от всички бавно променящи се институции – правото.
Икономиката на знанието възниква не благодарение на законите, а въпреки тях. Това не е стабилност, нито неподвижност. Това е rigor mortis. Юристите може и да се променят, но самото право почти не помръдва.
Онова, пред което е изправена Америка днес, не е просто неудържимо ускорение на промяната, а несъответствието между новата икономика и институционалната структура на старото общество. Късогледото законодателство и патологично бавното вземане на решения не могат да не вземат своята дан. Някой ще трябва да плати за това.
Тофлър съветва(ше) републиканците, Нют Гингрич. Не знам какво ги е съветвал, вероятно да ускоряват.
*Революционното богатство, Обсидиан, 2007, превод Кольо Коев.
Ако Америка едва мърда, полупарализирана, то България в това отношение е вцепенена в сигурна клинична смърт. Да напомня например гаврата с електронните магазини… Загубил съм всякаква надежда, че ПЪРВИ можем да въведем каквото и да е прогресивно законодателство.
Първи? Ако в Америка е патологично бавно, тук проблемът е с посоката, какво говорите.
Все пак малки = гъвкави. Иска ми се да бъдем в авангарда на някаква промяна..