Става дума за нецензурна реч. Американският регулатор стигна далече в регулирането на нецензурната реч – политика, която Апелативният съд в Ню Йорк вчера не е одобрил (решението).”Хората трябва да решават за себе си и за своите семейства какво да гледат.”
Шефът на регулатора Кевин Мартин остава на обратно мнение (cтановището): “Ако не можем да забраним вулгарността в праймтайма, Холивуд ще си позволява да говори каквото си иска когато си иска.”
Но адвокатите на NBC показват, че Буш и Чейни използват слово, забранено за телевизиите. В мрежата има видео от официална вечеря, на което се чува какво говори Буш на Блеър при включени микрофони. Не е изискано, определено.
Форбс напомня, че делата за Боно и Джанет Джаксън пътуват по съдилищата и прогнозира, че търсенето на удовлетворително решение ще продължава.
Поука: решението на FCC е отменено поради факта, че регулаторът “не е успял да изложи аргументирани причини за промяна на политиката си.”
Аз съм привърженик на регулирането на нецензурната реч. Ако тя се лее от екрана, при това от устата на президента, значи това е нормата, значи нормата е: тя да се използва повсеместно. В такъв случай, какво му е лошото на това и политиците да говорят с подобен език? Един вид – нищо извънредно или нередно няма в такова говорене.
Отказах се да следя нашите медии (с малки изключения) тъкмо заради легализирането и санкционирането (употребявам термина не като синоним на “наказване”) на чалгаджийския lifestyle.
Хм, че на Буш репликите не са изискани, не са… Какво ли би казал обаче американският регулатор за българския “Биг брадър” (в праймтайма) или онова, дето го дават по една национална тв всеки ден след обедните и след вечерните новини?… Ясно е, че зрителите “решават за себе си и за своите семейства какво да гледат”, ама пък не е красиво, докато си прещракваш мирно каналите посред бял ден, да чуеш как някой див селянин (те) псува от екрана…
Американският регулатор смята, че зависи. По начало глобява за F-думи, понякога не – днес NYT цитира решение за филм на Спилбърг “Saving Private Ryan”, в който се разрешават нецензурни изрази заради сюжета.
*
Ако обърнахте внимание, съдът не разрешил на американския регулатор да си смени политиката към езика. 50 години в САЩ FCC прилага по определен начин политика какво може и какво не може. Това е съобщението: по-твърда или по-мека, но политика. В България най-лошото не е, че наказанията са високи или ниски, а че прилагането е произволно.
Наистина за нашите краища би било странно да се санкционира така строго използването на “F”-аналозите. Културата ни на цензурност има по-ниски прагове. 🙂
А по отношение на художествените произведения, вероятно американския регулатор предвижда използване на нецензурна реч, но с предупредително обозначение?
Иначе и тук политиката на регулатора е горе-долу постоянна, макар и в по-скромни времеви рамки – от около 4 години… Както приблизително беше отбелязал един виден, но бивш, член на нашия регулатор по съвсем друг повод: проблемът не е в предаването “Гласове”, а в това, че в медиата не се чуват други гласове. Няколко години това всъщност не беше проблем за регулатора, но естествено политиката му се смени заедно с политическата обстановка…
(1) Строго или не строго към F, но да е еднакво към всички и да си знаят какво ги чака, ако минат границата. Това като общ принцип, не само за нецензурната реч.
(2) Разбира се, преди предаването върви означение за категорията – така “хората решават за себе си и за своите семейства…”