Медийно право

Три национални художествени комисии по видовете кино – игрално, документално и анимационно, ще съществуват на мястото на досегашната една комисия, предвиждат промените в Закона за филмовата индустрия, одобрени на днешното правителствено заседание. Те ще се назначават със заповед на изпълнителния директор на ИА „Национален филмов център” за срок от 1 г. Всяка от комисиите ще има 7 членове, пет от които предложени от професионално-съсловните организации и сдружения и по един представител на Националния съвет за кино и на Агенцията. Увеличаването на комисиите е продиктувано от нарастващия брой аудиовизуални произведения, предлагани под различна форма на българския пазар, и чисто физическата невъзможност на досегашните четири състава на комисията да гледат всички произведения, което забавя излизането им на пазара. Законопроектът изрично посочва, че членовете на художествените комисии, напуснали състава им, не могат да кандидатстват за подпомагане до изтичане на мандата на съответната комисия. Същото се отнася и до юридическите лица, в чиито органи на управление, контрол или надзор участва изпълнителният директор на агенцията или получава от тях възнаграждение под каквато и да е форма.

Поради задълбочаващото се коопериране с европейските филмови продуценти, се предвижда увеличаване от 10 на 20 на сто от общите средства за филмопроизводство на средствата, предназначени специално за международни копродукции.

За първи път в законопроекта се предвижда по предложение на министъра на културата да се подпомагат български филми, свързани с национални прояви и чествания на събития и бележити дейци. За това ще се отделят средства в размер до 5 на сто от приходите на Агенцията.

За да се защитят по-добре правата на зрителите, се въвежда условието чуждестранните филми в България да се разпространяват и показват преведени на български език.

С оглед изпълнението на приетата от България Европейска конвенция за кинематографичната копродукция, финансовото участие на български продуцент става най-малко 20 на сто от бюджета на филма при двустранни копродукции и най-малко 10 на сто при тристранни и многостранни копродукции с европейски партньори.

Създава се правна възможност и лица, учредени в съответствие със законодателството на държава-членка на Европейския съюз или на друга държава от Европейското икономическо пространство и Швейцария, да развиват дейност и да получават подпомагане по този закон.

Законопроектът въвежда и изискването агенцията да води регистър на държавното подпомагане, както и да предоставя на министъра на финансите годишен доклад за държавното подпомагане на филмовата индустрия на базата на отчетените данни за предходната година. Въведено е и изискване лицата, получили държавно подпомагане преди изплащане на последния транш, да представят финансов отчет за извършените разходи, заверен от независим финансов одитор. Създава се правна възможност най-малко 20 на сто от филмовия бюджет да се изразходват в други държави-членки на Европейския съюз.

Законопроектът въвежда легална дефиниция на нискобюджетен филм, а именно филм с бюджет не по-голям от 60 на сто от средностатистическия бюджет на Европейската аудиовизуална обсерватория. Допълва се и терминът „разпространение” – това са всички форми на търговско разпространение, предназначено за публика: в киносалони, по телевизията, за домашно ползване, разпространение на мултимедийни произведения „офлайн” или „онлайн”.