В САЩ има обсъждане по темата. Поводът е позиция на члена на регулатора Майкъл Копс в NYT за промяна на срока от осем на три години, за да има по-често и по-строго обсъждане доколко операторите изпълняват чрез програмите си задълженията си към обществото – и при отрицателна оценка лицензиите да не бъдат подновявани.
Естествено индустриите са против: конкуренцията се увеличава, аудиториите намаляват и е трудно да се задържат с досегашното съдържание и услуги – така че е излишно, според операторите, да се скъсяват сроковете и да се въвеждат нови задължения в лицензиите (в публичен интерес).
“Могат да принудят операторите да предлагат определено съдържание, но не могат да принудят хората да гледат, защото FCC е преценил, че нещо е в публичен интерес.”
В България допустимата продължителност на лицензиите е още по-голяма и обикновено регулаторът издава лицензиите за максималния допустим по закон срок. При това няма (подобен формализиран) контрол за изпълнение на задълженията в публичен интерес. Този регулатор има генерален проблем с обратната връзка и ще има дефицити всеки път, когато дойде ред да отчита към Брюксел какво се случва на пазара.
В България очевидно няма фактор, който да наложи на СЕМ организиране на прозрачна обратна информация, но данни са дължими към Европейската комисия. До генериране на такива, всяко обсъждане ще се води без да се спазват изискванията на ЕК за evidence-based decision making.
