Монитор ме цитира по въпроса за лицензирането. Не е посочен източникът на цитата – този блог. Мога да развия аргументация защо не е коректно да се постъпва така, но мисля, че е ясно. Дори чисто новинарски, извън изискванията на закона.
- Първо, има съобщение и в това къде човек говори.
- Второ, променят се функциите на съобщението (прагматиката, каква употреба предвижда авторът на текста си): ако се посочи източник, ще се види, че не съм коментирала точно ТВ7 точно за Монитор, а съм коментирала проблемна ситуация по принцип.
Хартиеното издание е на пазара, но очаквам да се сложи връзка в електронното.
Монитор не работят с понятие за блог. Нормално. Но всъщност е и показателно, няма все още достатъчно взаимодействие между реалността в мрежата и тази в “останалата” публичност. Излиза, че вие в тук си говорите, все едно посред улицата, на широката публика, и те, понеже са сред нея, са ви чули и ви цитират. Защото името ви го има, но блога не.
Хубав казус, все пак, може да им напомните, възможно е това да допринесе за развитие в разбирането им за медия.
Като странична бележка, тук няма, струва ми се, изрично отбелязване на авторските права. Ясно е, че те са имплицитно действащи с акта на самото създаване на съдържанието, но такива импликации не влизат в очевидностите на Монитор, например.
СС освобождава от (1)разрешение и (2)претенция за възнаграждение – и то при условията на СС.
*
В конкретния случай изобщо не става ясно, че има някакво си произведение
Господин Неделчев, аз отказах телефонен коментар и казах, че не желая да импровизирам. Поех ангажимент да напиша коментар за Монитор и да го предоставя на редакцията по-късно днес.
В обем 3000 знака.
По разбираеми причини приемам, че вече не се налага да пиша.
В сайдбара в дясно има надпис за авторски права:
“За съдържанието на този блог се отнасят условията на Криейтив Комънс лиценз.”
http://creativecommons.org/licenses/by-nc-sa/2.5/bg/
А в Криейтив Комънс лиценз пише:
“Признание-Некомерсиално-Споделяне на споделеното 2.5 България
Можете свободно:
* да споделяте — да копирате, разпространявате и излъчвате произведението
* да ремиксирате — да адаптирате произведението
Съгласно следните условия:
*
Признание. Трябва да посочите авторството на творбата по начина, определен от самия автор или носителя на правата върху произведението (но не и по начин, оставящ впечатлението, че същият/същите подкрепят вас или използването по някакъв начин на творбата от вас).
*
Некомерсиално. Произведението не може да бъде използвано за комерсиални цели.
*
Споделяне на споделеното. В случай, че промените, видоизмените или използвайки като основа произведението, го надградите, то полученото производно произведение може да се разпространява само съгласно условията на същия или на подобен на този договор.
*
* За всяко повторно използване или дистрибуция, вие трябва ясно за останалите да посочите договорните условия за ползване на произведението. Най-добрия начин да направите това е, като сложите линк към тази страница.
* Всяко едно от тези условия може да бъде отхвърлено, ако получите разрешение за това от носителя на правата.
* Нищо в този договор не накърнява или ограничава неимуществените права на автора на произведението.”
Струва ми се прекалено сложно с всичките тези обяснения. И в крайна сметка не можах да разбера – този Криейтив Комънс лиценз задължава ли да се поставя линк към блога или не задължава?
Г-жо Огнянова, авторът на статията в “Монитор” вчера ви е потърсил специално за коментар по темата, която се разработва. Тоест, текстът ви не е копиран от блога без ваше знание, за да се налага непременно да бъде цитиран. В разговора си с журналистката сте казали просто да бъде взето мнението ви от блога – за спестяване на време от повторение на същите неща по телефона. Така че в крайна сметка инициативата е на “Монитор” и казаното от вас (препратката към собствения ви блог) е в отговор именно на въпроса на вестника. Не мисля, че мнението ви е цитирано некоректно или извадено от какъвто и да било контекст.
Липсата на препратка към сайта ви може да се обясни точно по същия начин, по който и вие, вместо да повторите тезата си устно с 3 изречения, сте предпочела да пратите авторката на този адрес тук – спестяване на време (при нас – на място).
Ако за вас е важно самото промотиране на блога ви като такъв – това е друг въпрос и може да бъде направено без никакъв проблем.
Пак ще повторя – ако бяхте цитирана от блога си директно, без ваше знание и без телефонен разговор в който сте била помолена за устен коментар – тогава бихте били абсолютно права в очакването си да има задължителен линк.
Брей, главният редактор на “Монитор” знае какво е блог! 🙂 И пише почти без правописни грешки. Потресаващо! 🙂
Здравейте, позволете да споделя опита си с издателската група на господин Петьо Блъсков.
Премълчах нещо, което ми се случи през декември 2006 г. и касае вестникарската група, дори в блога си не писах за него. Но може би е добре да споделя пред аудиторията, която чете този казус, за да обогатя познанията по дадения въпрос.
Вестник “Политика” препечата няколко абзаца от мое интервю публикувано в блога ми плюс авторска снимка към него. Като изключим непрофесионалното отношение на журналисти към работата на други журналисти, сълзите на репортерката и човешкото й отношение впоследствие бяха причината да не се стигне до дело в съда. Тя впоследстви напусана групата доколкото знам. Колегите ми от редакцията твърдо настояваха за “дело до дупка срещу рецидивистите”, но аз като твърде неопитен в бранша премълчах. Разбира се това ми беше добър урок.
Господин Неделчев, да ви посоча ли няколко десетки снимки във ваши, а и въобще в други издания на българския пазар, на които пише “Снимка: Интернет”. Не ограничавам проблема в рамките на “Монитор – Нели Огнянова – и аз”. Проблемът както се досещате е в професионализма.
Не знам за водени дела по такива казуси в България, ако някои знае за подобни съдебни развръзки може да сподели.
Поздрави! Уж само минавах, а то… 🙂
Драги г-н Георги Неделчев,
Първо, обръщението “г-жо” (т.е. “госпожо”, във формата на звателен падеж) е граматически неправилно, употребено преди личното име на дамата. Правилно е да се напише “г-жа Огнянова”. А учтиво е да се напише “Уважаема госпожа Огнянова”. Това като опитен и уважаван колега би трябвало да го знаете, но явно сте решили да демонстрирате оригинална концепция за неформално общуване в блог.
Второ, което е значително по-съществено: би трябвало от пръв поглед да забележите, че тъкмо блогът на Нели Огнянова не се нуждае от каквото и да било “промотиране” – достатъчно популярен е. Да не говорим, че е уникален за българската блогосфера и е изключително качествен като съдържание. Полезен е за обществото, в частност за нашего брата журналистите, които се осведомяваме тъкмо от тука за неща, за които в родната медийна среда просто няма кой друг да пише.
Трето, поставянето на препратка към този блог в сайта на почитаемия вестник “Монитор” щеше да ви отнеме около 30 секунди – много по-малко, отколкото ви е отнело сътворяването на крайно невежливия ви отговор.
Имам процедурно предложение – в неделя да се състои рунд Огнянова – Неделчев при опосумите в “Сблъсък”. Преди това момичета от корици на “Плейбой” през годините биха могли да разходят бански костюми 😛
@Георги Неделчев:
Това, че Нели Огнянова ви е препратила към източника не означава, че можете да цитирате без признание.
Разбира се, че ще посочи блога си – и то не защото вие с три си посещения или линка в онлайн-изданието си ще й повишите популярността, а защото именно в блога си е написала мнение. И вместо да импровизира по телефона, ви е насочила към съдържанието.
А самото това съдържание е лицензирано под условията на CC-BY-NC-SA. Пише си даже на български език, само трябва да проследите илнка под картинката “Some rights reserved” на заглавната страница.
Не става дума за добър тон, а за спазване на лицензното споразумение. Ако вашия вестник го цитират произволно, ще възразите, нали?
Не ща. Какви са ми. По-скоро е важно да се обърне внимание върху принцип.
Може ако студентите ми искат, да направим през учебната година една учебна практика и да пишем искове, но сега е лято.
За всички, които изпитват интерес или просто любопитство към съдебната защита на произведения под СС в ЕС, искам да кажа, че съдът в две страни (Испания и Холандия) напълно спокойно е гледал авторскоправни спорове за произведения под СС. Писала съм.
Ако и в България някой много ядоса автор на произведение под СС (защото все пак делото е въпрос на време)- ще видим дело и тук.
Извинения за пропуснатия лиценз. Това се дължи на факта, че той е видим само на началната страница (което само по себе си не е проблем, пропускът е мой).
Ще добавя още малко към отговора към г-н Ангелов, като това се явява и коментар към г-жа Огнянова. Конкретният лиценз не позволява на издание като Монитор да използва произведенията в този блог под неговите условия (вж. клаузата Некомерсиално). Същевременно, цитирането във формата, в която се появява в статията, би могло съвсем лесно да мине за “честна употреба”, ако източникът беше посочен по подходящ начин. Последното не е направено, и аз наистина твърдя, че това идва от неразбиране, неовладяност на понятието за “произведение” особено в контекста на Интернет. Това, че г-н Неделчев знае как да пуска коментари тук не компенсира тази липса.
Не е неразбиране.
– Правят материал срещу ТВ7 – удобна съм, попътна съм, цитират ме и ме наричат “специалист”.
– Писала съм същото за Фокус в същия материал в блога си. Не съм попътна, не ме цитират. Странно – ако разработват темата “лицензиране”.
Не е fair. Само use.
Има съдебна практика на американски съдилища по този въпрос впрочем, аз харесвам казуса – деформиране на фактите чрез селективност. Може всяка дума да е вярна, но има деформация на позицията. Това ми се вижда добър урок. Негативен опит, но добър урок.
Е да. Обаче това последното е повече в плоскостта на политиката и коректността. Идеята ми беше, че дори с техните “подвеждащи” намерения биха могли, през fair use (във формалния му смисъл), да използват въпросните цитати.
Какво пък толкова, съдете ги 🙂
П.П. Нещо май не чета както трябва — или прекалено рано (а вие после доразвивате репликата), или прекалено късно (когато вече разговорът е поел и в други посоки). Нищо, май стигнахме до исканото-да-се-каже.
Много ниска топка са, не си струва.
А този казус е особено ценен и поучителен. Деформирането чрез селективност е проблем и на медиазнанието, въпрос на обществени стандарти, но и на редакционна политика (етика). Да си припомним Ницше – няма факти, има само интерпретации…
Днес вече целта на упражнението е видима: на основата на тези публикации на Монитор е сезирана прокуратурата и тя препоръчва на СЕМ да спре конкурсите за тв в София и да преоцени специално позицията си към ТВ7.
*
За изпълнението на тази висока своя цел (някой би казал – поръчка) г-н Неделчев благоволи да спре погледа си върху скромния ми блог. Аз си мисля, че пиша постинги, а пък то – подпомагам сезирането на прокуратурата. Човек никога не знае.
Защо Монитор не пише за аналогични проблеми при Фокус – защото радиоконкурсите трябва да стоят. Защото там движещите сили в атаката срещу ТВ7 получават нови радиолицензии. Кои са тези движещи сили – собствениците на операторите, които са сезирали прокуратурата например.