Борбата с тероризма, обявена за приоритет, води – това показва опитът – до все по-голяма намеса в личната сфера. Балансите се променят, в някои отношения тревожно. В OJ е обнародвано становището на ЕНОЗД по последните намерения за обмен на лични данни в ЕС, което очертава пет проблема в договора (конвенцията) от Прюм:
- Първият въпрос е от процедурен характер. Не се следват процедурите на засилено сътрудничеството съгласно дял VI.
- Вторият въпрос е свързан с принципа за достъпността. Инициативата е стъпка към достъпността на информацията в правоприлагането отвъд границите на държавите-членки.
- Третият въпрос може да се дефинира като въпрос за пропорционалността: да се оцени дали разпоредбите на инициативата за решение на Съвета са оправдани от нуждата за борба срещу тероризма и трансграничната престъпност.
- Четвъртият въпрос е свързан с използването на биометрични данни. Инициативата изисква събиране, съхранение и (ограничен) обмен на файлове с ДНК анализ и пръстови отпечатъци. Използването на тези биометрични данни при правоприлагането води до специфични рискове за субектите на данни и изисква допълнителни предпазни мерки, за да се защитят техните права.
- Петият въпрос следва от факта, че решението на Съвета следва да се основава на подходяща обща рамка за защита на данните в третия стълб, която все още не е реализирана на ниво ЕС.
*
България (Румен Петков) е изразила твърда подкрепа за договора от Прюм.
Хубаво – борба с тероризма, но при това положение всички тези въпроси трябва да са намерили ясен отговор от страна на правителството на България, а и гражданите да са информирани за какви баланси сигурност срещу права става дума.
Този сюжет напомня за разпространяването на огромен масив лични данни у нас през седмицата. Няма виновни (аудио).
Впрочем, докъде стигна реформата в българския регулатор – Комисията за защита на лични данни?
