Утре в Дневник (вече е в електронното издание) –
Блоговете: само още една технология да говорим свободно
Дойде време в държава от ЕС да се каже на глас следната баналност: имаме конституционното право да говорим свободно, без някой да ни кара преди това да се подписваме, че няма евентуално да нарушим закона.
Можете да прочетете онлайн дискусията на долният адрес, надявам се да остане активна известно време.
http://chat.idg.bg/
Прочетох в блога на Йовко, че има дискусия и я прегледах заради Явор Колев – нещо липсва напоследък, но усещането ми за липса се задълбочи.
Прочетох статията в Дневник и много ми хареса 🙂 Знам, че е банално, това дето го написах, ама пък е истина! Браво! 🙂
NO-CENSURE!!!
“Power to the people, cause the people want peace”!!!
Anarcyyyy cause there is no “Equal Justice under law”.
Поздравявам Ви за статията във в. “Дневник”!Повечето медии в България отново са казионни и блоговете дават възможност на много хора да се изказват. Интернет дава възможност за възстановяване на изчезналата агора.
Снощи написах коментар, който вероятно не се постнал. Ще го повторя. Моля за извинение, ако се окаже, че се повтарям!
Не си направих труда да погледна тази дискусия, защото водещата озвучи изводите от нея около час и половина-два преди началото й (в интервю за БНР), та ми спести време и усилия :))
[1] Цензурата е забранена (чл.40 Конституцията). Поради това, тя трябва да е разпознаваема – иначе – ако никой не може да я посочи и да каже “ето това е” – забраната се обезсмисля.
[2] Дефиниция на цензура има – в България в ЗРТ, а иначе – в книгите, на базата на сравнителноправен анализ.
[3] Съдебната практика в стотици и стотици дела показва коя е недопустимата намеса в свободата на словото. И коя е допустима и в каква степен. Все някакъв профил на цензурата се е очертал през годините, има добри опорни точки.
[4] Що се отнася до термините, Конституцията казва “право на свободно изразяване на мнение” и това е добре, но и “свобода на словото” не е лошо.
Така ми се струва – че се обезсмисля )) Силно преувеличавам, разбира се!
Ако цензурата, най-общо, е контрол върху съдържанието, връщаме се към конституционната разпоредба, която брани свободата на изразяване на мнение, но не и свободата на словото. И поподаме в капана на една софистика, при която няма криви и прави – ако се ограничава употребата на определени думи, доколко това се отразява върху съдържанието и т.н.
Да не забравяме, че ЗРТ е специален закон. Практиката, поне в България, едва ли би могла безпроблемно да се отнесе към блоговете. Личното ми мнение (знам, че е оспоримо и приемам много от аргументите против) е, че далеч не всички блогове отговарят на условията да получат статута на масмедия според съществуващата правна регулация у нас. Което съвсем усложнява въпроса относно допустимата намеса.
Поставям въпроса, защото неразбирането на основни понятия от страна на обществеността(да го кажа по този начин) създава доста странна ситуация, в която се оказва възможно свободното съществуване на блогове със спорно от законова гледна точка съдържание (например, без указание дори, че не са предназначени за лица, ненавършили съответна възраст, под предлог, че блогът е личен) и евентуалното им ограничаване би се приело като цензуриране, като недопустимо ограничаване свободата на словото. От друга страна, прилагането на мерки относно такива блогове лесно би убедило публиката в необходимостта от повсеместен контрол.
В крайна сметка, много малко от случаите стигат до такъв етап, че да се вземе предвид съдебната практика. Би било добре повече хора да са наясно със същността на понятията и те да не се бъркат едно с друго. Опитах се да обърна внимание върху това. Предполагам, че може би е било излишно.
Съгласявам се, че ЗРТ е специален закон. Само отговарям на въпроса има ли легална дефиниция.
Блоговете са извън специалния закон. Прилагаме общите закони, както и по отношение на печата.
Разбира се, спор няма. Всъщност, на мен ми се щеше да подчертая само необходимостта от някакъв вид правна просвета в тази област. Но това (за просветата) са очевидни неща, затова казах, че зебележката ми, вероятно, е излишна.
За съжаление, много млади хора приемат дори изискването за правилен правопис като цензура, което е абсурдно. И изкривява проблема в цялото обществено пространство (моля за извинение за тромавия изказ).