Защото мрежите р2р дават възможност на държавните служители да обменят чувствителна или класифицирана информация (подробности тук и тук).
Това е становище на председател на парламентарна комисия в САЩ за реформа в администрацията по време на обсъждане в комисията. [Видео]
Pеакция:
“Има ли някой да вярва, че р2р са заплаха? CNET News.com reader
Скоро Конгресът ще забрани и мрежата. Мобилните телефони ли са на ред? Security Threat
Чувствителна и класифицирана информация може да се обменя и чрез плеяда други комуникационни и преносни протоколи. В аналоговата ера за целта се използваха пощенски гълъби, микрофилми, (и още какво ли не). Проблемът е, че p2p постави картела шоубизнес пред принудата да си реформира бизнес модела. Явно, обаче, в американския Конгрес успешно функционират същите модели на неформално лобиране, каквито наблюдаваме и в българския законодателен орган…
Проблемите с p2p са много. Проблема е не само, че може лесно да се изпращат данни на който и да е – това може да се направи и с e-mail, а че има уязвимости в системата. Тези проблеми могат да доведат до пробиви на сигурността и трудно могат да се ограничат. Skype например има кофти навика да се адаптира към повечето защитни стени – много е пробивен. Освен това компаниите и администрацията се опасяват от легалните проблеми свързани с p2p. Никой не иска да го обвинят, че толерира пиратството, а се знае, че едни от най-големите uploader-и са сървърите на някой министерства. Затова много админи забраняват напълно p2p мрежите.
Видеото от обсъждането в Конгреса е доста дълго, но на места е поучително. Става ясно, че съвсем искрено ги е страх от изтичане на информация. Холивуд не пропуска да си иска парите, но това не е новина.
Този “проблем” стои пред всяка голяма корпорация. Не всички забраняват, но всички го имат предвид. Няма как при държавни институции да е различно, предвид преплитането на множество интереси, чувствителността на информацията и т.н.
Подходът обаче е погрешен. не бива да се казва “p2p”. Ако има нещо, което заплашва интегритета, трябва да се подсилва и подсигурява самия интегритет. Това не става с просто запушване на дупки, конкретните технологични решения винаги ще бъдат по-напред от реактивните рестрикции. Както казваха марксистите едно време — трябва “системен подход”.
Това е позитивният аспект: какво да извършат корпорациите и институциите за сигурността си. Не вярвам някой да оспорва тази необходимост.
Но много чувствителен е негативният аспект: какво се забранява (технологии, иновации), защото някои смятат, че не е изключено да създават проблеми. Тук има съпротива, когато ограниченията са непропорционални.