Журналист от Дейли Мирър през 1999 пише за гладната стачка на криминален престъпник, която той провежда в лондонска болница. Медицинското заведение иска да научи източника на информация.
Съдът в две последователни решения (едно и две) развива аргументи в полза на тайната на източниците на информация. Балансират се два интереса – правото на конфиденциалност при лечението (лична неприкосновеност) и правото на информация, подобно на Наоми Кембъл срещу Дейли Мирър.
Съдът не открива остра социална нужда да вземе мерки за защита на личната неприкосновеност на пациентите, в случая като разпореди разкриване тайната на източниците на информация. (Това е любопитната част, защото и тайната на източниците не е абсолютна, както знаем).
