На първа инстанция съдът е преценил, че фотографирането и публикуването на снимка на Роулинг, авторката на Хари Потър, с двегодишния й син Дейвид на публично място (градска среда, Единбург) не е нарушение на личната неприкосновeност.
Роулинг е заявила, че ще обжалва. Решението.
В много коментари се отбелязва, че това решение се различава от решението на Европейския съд за правата на човека през 2004 г., според което снимки в градска среда (в Германия) на принцеса Каролина от Монако нарушават личната й неприкосновеност. Решението беше неочаквано и изненада неприятно европейските медии.
Във Великобритания коментират, че решението за Роулинг се различава по дух и от сравнително неотдавнашното решение за дневниците на принц Чарлз.
Сигурно след години ще има жалби, че гледането на обществени места нарушава личната неприкосновеност и “звездите” с повече самочувствие отколкото мозък ще искат съдът да задължи хората да си затварят очите, когато те минават…
Практиката е доста непоследователна, трябва да се признае. Имаше някакъв принцип – “на публично място може”, после “на публично място може, но без деца”, после “и на публично място може да не може”, сега съдията връща към “на публично място може” – но не се знае за колко дълго.
И това е само за целите на медиите, за другите записи има други логики.
Преди време се случи да разменя няколко думи с телевизионна журналистка от някоя от страните от Прибалтика. Тя каза, че когато правят снимки на улицата, те молят всеки, който евентуално е попаднал в кадър, да подпише декларация, че не възразява и пр. За целта си носят наръч от бланки. И ако се окаже, че някой от случайно заснетите не е подписал декларация, изтриват кадрите. Във всеки случай, предпочитали да снимат толкова отдалеч, че да не може лицето да бъде идентифцирано.
Не съм запозната с тяхното законодателство. Само предавам думите.
И наш’то народ не обича да го снимат. Даже хвърля праскови…
За справки:
http://www.segabg.com/online/article.asp?issueid=2729§ionid=16&id=0000111