Медийно право

Р.П. днес във Варна се позовал на Конвенция 108 на Съвета на Европа, която наистина е ратифицирана и влязла в сила за България – “в съответствие с нея” всеки, който си позволял да клевети страната, щял да бъде оповестяван публично.

Първата асоциация с клеветенето на страната е Турция – Турция има проблеми с ЕС, защото който – като Орхан Памук – направи критични оценки, се приема, че клевети страната. Критика и клевета не съвпадат. В демократичното общество.

Да четем внимателно конвенцията. За оповестяването. След като забранява това, което Р.П. извърши с личните данни на журналистите, конвенцията казва, че тези принципи не действат (дерогиране), само ако това “е залегнало в правото на страната и представлява необходима мярка в демократичното общество в интерес на:

1. защитата на държавната сигурност, обществената безопасност, паричните интереси на държавата или борбата с престъпленията;
2. защитата на заинтересованото лице или правата и свободите на другите;
3. за статистически или научноизследователски цели, когато очевидно не съществува риск от накърняване на личния живот на заинтересованото лице.”

По коя точка изнасянето на личните данни на журналистите, например за глобите, е необходима и пропорционална мярка?

Каква законова цел постигна Р.П. с нарушаването на принципите, която (цел)  иначе не би могъл да постигне?

Никаква.

*

Да си спомним, че става дума за устойчиви практики на министъра.
Скандалът с кореспондентката на БНР в Русе Наташа Димитрова беше заради реакция на Р.П. на журналистически въпрос. Димитрова беше пред уволнение – за това, че “е уронила престижа на България пред международните институции” с въпроса си дали Р.П. ще върне на работа шефа на жандармерията Живко Живков.

“Случаят, при който в Гюргево на 17 януари министър Румен Петков се скара на българските журналисти, че задават „неудобни” въпроси, е христоматиен пример за недопустимо държание на висш представител на властта”, написаха тогава журналистите в Русе.