Конституционният съд не пожела да решава

Определение № 3 от 14 август 2007 г. по конституционно дело № 8 от 2007 г.

Делото е образувано за установяване противоконституционността на § 11 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за устройството на Черноморското крайбрежие (ЗУЧК) – поради отлагането на влизането на закона в сила (за 2008 г.) и процедурни нарушения при приемането му.

Лазар Груев, Емилия Друмева, Евгени Танчев, Димитър Токушев, Пламен Киров и Красен Стойчев намират, че искането не трябва да бъде допуснато за разглеждане: “Конституцията предоставя на Народното събрание правото да направи съответна преценка.”

Румен Янков, Васил Гоцев, Людмил Нейков и Благовест Пунев – особено мнение, което заслужава да бъде цитирано изцяло:

“Преходната разпоредба на § 11 от Закона за устройство на Черноморското крайбрежие представлява христоматиен пример за това какво значение има времето за правото. В случая един закон, чието непосредствено влизане в сила е от изключително значение – да бъдат преустановени строителните безчинства по Черноморието е дерогиран на второ четене фактически с едно гласуване. Последиците – с притворната промяна осъществилите се определени ситуации (строежи непосредствено до морето, недопустима височина на застрояването, неспазването на защитни зони и пр.) до 1.01.2008 няма да могат да бъдат оспорвани, а определени права ще станат придобити.

В крайна сметка разпоредбата на § 11 от преходните разпоредби е прието на едно четене. Разпоредбата , че законите се обсъждат и приемат с две гласувания в отделни заседания, цели да осигури възможност за дебат, осмисляне на внесеното предложение, отстраняване на опущения и грешки, но не и същностна промяна, във вече гласуван закон. Нещо повече, когато при нужда се съкращава законодателният процес в едно заседание, гласуванията също трябва да бъдат две. Такава преценка не може да се извърши от изненаданите и несъгласни с диаметрално новото, обезсмислящо приетият на първо четене закон народни представители.

Всеизвестно е, че същината на демокрацията не се състои във волята на болшинството, а в дебата. Представители на обществото не са само политиците победили на изборите. Липсата на дебат има за последица, че част от обществото вместо демокрация (дебат) остава само с представители. Вярно е, че болшинството от народните представители биха могли да отложат влизането в сила на закона, но чрез ново законодателно предложение, направено по правилата. Тогава за обществото ще е ясно кой е вносителят и какви са неговите мотиви.

Определението на съда да не се разгледа искането на народните представители го направи съратник на разразилата се строителна вакханлия по Черноморието и както е казал вносителят Министерски съвет до “неговата деградация”, която е трябвало да приключи на 1.06.2007 г., а ще продължи до 1.01.2008 г.”

*

*

Определение № 4 от 14 август 2007 г. по конст. дело № 9 от 2007 г.

Искане за тълкуване на новия избирателен закон – два въпроса :

1. Противоконституционно ли е необнародването и невлизането в сила на нормативни текстове, приети на първо и второ четене ? – КС отклонява искането за тълкуване с аргумента, че “не може да допълва или дописва Конституцията”.

2. Противоконституционно ли е издаването на решение на Централната избирателна комисия за местните избори /ЦИКМИ/, свързано с тълкуване на понятието “живял 10 месеца”, различно от това, прието на първо и второ четене? – КС не се произнася по бъдещи несигурни събития и “не може да внушава на ЦИКМИ как да действа”.

Румен Янков и Благовест Пунев – особено мнение:

“рядко сполучлив пример как без обсъждане на фактите, чрез усукани юридически фрази, съдът отказва да бъде тълкувана фундаментална конституционна разпоредба”, от протоколите на Народното събрание е видно, че спорните текстове вече са били приети, преди да бъдат отменени с трето гласуване.

*

Наистина жалко е, че КС не пожела да се произнесе по поставените въпроси. Особено за важността на стриктния законодателен процес – макар всички да са взели на въоръжение фразата, че демокрацията е процедура.

 

 

Коментари:
Дневник
Във филма “Пропукване” (ако не сте го гледали, направете го) един съдия казва на героя на Антъни Хопкинс: “Той има право по конституция да манипулира закона както всички останали.” От последните решения на Конституционния съд (КС) се оказа, че той има право да манипулира законите повече от всички останали. При това в интерес на хора, с които очевидно не сме застанали на една стартова линия. За какво върховенство на закона говорим тогава?
Сега
Следващата промяна в основния закон очевидно ще трябва да бъде посветена на Конституционния съд (КС). Крайно време е той да спре да се измъква от отговорност по сложни и конфликтни казуси.
Така докато започнат да действат забраните за застрояване на черноморската ивица, записани в закона, тя ще бъде напълно унищожена.

4 thoughts on “Конституционният съд не пожела да решава”

  1. Netter's avatar Netter says:

    Димитър Токушев е умрялочервен комунист…

    предполагам и другите

  2. nellyo's avatar nellyo says:

    Проф. Мария Павлова почина, Владислав Славов отсъства. По дефиниция в КС трябва да са най-авторитетните, най-опитните, най-мислещите и най-почтените юристи на България.

  3. Юнуз's avatar Юнуз says:

    Може ли още веднъж, за последно, обещавам, да се заям на тази тема. Всъщност в доста държави органът, който преценява конституционност, не е съставен от професионални юристи. Непосредствено като пример се сещам за Франция.

    Както и със законотворчеството, това всъщност е една доста гранична област и макар да се нуждае от солидни юридически познания, те не са само и не са дори предимно в областта на юридическото техне, а по-скоро в неговата принципна пригодност да гарантира фундаметални принципи и функциониране на държавността.

    Мисля, че тъкмо особените мнения по двете решения го показват добре.

  4. nellyo's avatar nellyo says:

    Професионални юристи задължително. Има много право във всяко тълкуване и във всяка преценка. Може конституционното правораздаване да изглежда като въпрос на почтеност (Голямо Жури), но се иска комбинация от експертност и почтеност, мисля.

    Непосредствено като пример – ако кажа САЩ (където следихме как се избират съдиите от ВС в дълги публични защити), веднага идва въпросът за партийните разделяния на състава при много от важните решения. Не е идеален пример.

    Но тук, но тук – лоялността е над останалите изисквания. Бартери и претеглено влияние. И после всичко останало.

Leave a comment