Преди месец съдът в Арканзас реши, че не е достатъчно лична кореспонденция да се води от служебен компютър, за да подлежи на разкриване и контрол. Според решението, всеки път трябва да се преценява ад хок, конкретно. Медиите искаха от съда да разреши достъп до кореспонденция заради съмнения за злоупотреби.
Изпълнението на решението (преценката) е възложена на съдия от същия съд, която разпорежда в еднодневен срок да се даде достъп до всички 600 мейла, разменени между служителя и една жена – доставчик на финансов софтуер за същата служба, повечето от които имат романтичен характер, не се дава достъп само до няколко мейла с еротични снимки. Според разпореждането, това се налага за оценка на начина, по който държавният служител изпълнява функциите си и разходва бюджетни средства, например доколко са оправдани средствата за командировки. Историята тук и тук
Изпълнението е спряно, защото актът се обжалва. Но така в практиката съдът създава критерии за оценка какво може и какво не може да се разкрива.
[Дали би хрумнало на американския ВС да не се произнася по свободата на словото и достъпа до информация в интернет, защото Първата поправка на Конституцията на САЩ е от 1791 все пак – и да отхвърли искане с аргумента, че няма да я дописва ? – срв Определение № 4/2007 на КС]
