Музикантите все още имат сложно отношение към интернет. Не могат да си намерsт място, иска им се музиката да се разпространява в интернет, но да не губят контрол.
Звукозаписните компании са по-активни от музикантите: първо, те използват правото непрекъснато, могат да си го позволят, и второ, те са любители на DRM. Никак не е случайно, че компанията Sony BMG участва в най-характерните дела в тази област – или съди, или я съдят, но е там.
Още едно (landmark) решение, този път срещу Sony BMG: компанията не може да черпи права от договори за отстъпване на права, в които не е изрично указано, че правата се отнасят и за интернет. Носителите на сродни права да си преразгледат договорите, подписани в до-интернет-овото време, ако искат да разпространяват музика в интернет.
Държавата е Дания, ищецът е Dodo & the Dodos , източникът е ArsTechnica.
(А Елтън Джон направо казал, че интернет пречи и помолил да се приключва с мрежата, стига толкова.)
Барабанистът е местен, та се случи да прехвърли права върху последния концерт на Металика..на избралите да си го дрюпнат от ей това младежко списание
http://gaffa.dk/nyheder/view.php/news_id=19036
Знаеш ли какво винаги ме е изумявало в твоя блог? Че нищо не разбирам като го чета. Не се обиждай, обаче комуникативността на текстовете ти клони към нулата…
Комуникацията е работа за двама, винаги зависи кой е вторият. Аз не съм вашият човек, няма драма.
Понякога коментарите под статиите са по-забавни от самите статии ;)))
Как да го разбирам това – “Комуникацията е работа за двама”? Че ти и още един човек си комуникирате посредством този блог ли? Само двамата?