Economist.com: Защитата на човешките права е характеристика на цивилизацията. Войната с тероризма може да трае дълго, ограниченията на правата – също, и това повдига въпроса какво общество искаме да бъдем.
Медийно право
[Media Law] [Nelly Ognyanova]
Economist.com: Защитата на човешките права е характеристика на цивилизацията. Войната с тероризма може да трае дълго, ограниченията на правата – също, и това повдига въпроса какво общество искаме да бъдем.
Знаете ли, не бих искала да съм сред хората, които определят кое в случая е по-важно. Поемам отговорността да бъда наречена конформистка.
Вие каква отговорност бихте поели? (Моля за извинение за провокационния въпрос! Аз не бих поела отговорността дори да отговоря на подобен 🙂 )
Не съм сигурна дали разбирам въпроса.
Аз все едно работя в университет и съм поела отговорност. Да говоря.
*
When the Nazis came for the communists,
I remained silent;
I was not a communist.
When they locked up the social democrats,
I remained silent;
I was not a social democrat.
When they came for the trade unionists,
I did not speak out;
I was not a trade unionist.
When they came for the Jews,
I remained silent;
I wasn’t a Jew.
When they came for me,
there was no one left to speak out.
Разбирам. За мое съжаление аз съм толкова недалновидна, че не знам кой точно би дошъл сега… 😦
Темата е като тресавище от разказ на сър Артър Конан Дойл. Всеки, който публикува нещо в Мрежата (анонимно или не), носи отговорност, защото написаното остава. И щом си мълчим за ерозията на правата, значи я приемаме. Говорим ли за нея – възспираме я. Същото важи за офлайн реалността, но доц. Огнянова е обяснила много ясно и кратко как се поема отговорност – с дела. Впрочем, отсега си представям бъдещия Шерлок Холмс на дигиталната ера, който ще гадае по битовете, съхранени в съвърите на Гугъл, що за резистентни персони сме били. И защо сме се правили на непоклатими, когато някой смело е подменял цели пластове права, свобода и ценности.
Самоцензурираме се всеки ден. Разликата е в степента.
Степента на самоцензура (в съответствие с лични убеждения или не) би следвало да е в пряка корелация със степента на опасност на нещото си, с което е свързана, както и от произхода и характеристиките на това нещо. Проблемът е в това, че няма съгласие относно това “опасно нещо”: за едни това е тероризмът, за други – ограничаването на свободите, оправдавано с тероризма. Завиждам на тези, които знаят правилния отговор. В Мюнхен`38 също мислеха, че го знаят.