Министърът на културата на Великобритания не е присъствал на събитие, но останалите участници са решили по време на снимките да оставят място и за него, след което той бил заснет отделно и прибавен към останалите на снимките – така сякаш е присъствал на събитието. Телеграф: Неприятно съвпадение с речите на министъра в последно време срещу измамите в телевизионните игри, той говореше именно за общото между политиката и телевизията: борбата за доверието на хората.
По този повод британски сайтове напомнят скандала с Кевин Мартин, шеф на американския телекомуникационен регулатор, заснет в хотелска стая с лобисти. Тогава, след коментарите, че един шеф на регулатор не трябва да бъде в едно легло с бизнеса дори метафорично, се оказа, че става дума за обикновен монтаж.
Да се върнем към българската практика – например при главния прокурор Филчев в компанията на световната кинозвезда Бриджит Мойнахан.
Техническият редактор Божидар Стоянов обясни, че колажът им бил предоставен от прокуратурата и бил дело на техен специалист. Като един от съставителите на сборника “Никола Филчев – интервюта, изявления, доклади (1999 – 2005 г.)” е посочен говорителят на Върховната касационна прокуратура Николай Марков. Пред “Дневник” Марков потвърди, че е знаел за монтажа на снимката. “Така ми беше дадена и така я пуснах, обясни той.
Предимствата на фотошоп…позволяват забавни колажи,но само ако са с цел да акцентират върху смешната страна на нещата-политиците винаги са били обект на карикатури,но някак си е интригантско да се опитваш с колаж да прикриеш липсата на някого там,където е бил длъжен да се намира…
Явно не само родните политици имат навика да “отсъстват” от важни мероприятия,като дори не скриват този факт..
Но колажът като средство за манипулиране на общественото мнение вече е насилие….
…и за какво доверие може да става дума,когато средствата за масова информация манипулират обществения интерес в полза на политиците и запазване на имиджа им?Понякога може да се окаже “мечешка услуга”….:/
Очертава се нова граница на достоверността. В конвенционалните медии – манипулативно съдържание, адресирано към аудитория, която подлежи на манипулиране. В Интернет – адуитория, която разомагьосва артефактите на конвенционалната комуникация. Процесите на манипулация винаги са двупосочни, но вече протичат в две сложно обвързани медийни реалности. Тенденцията: волята за манипулация чрез визуални и текстуални трикове намалява – за сметка на нови техники, специфични за уеб 2.0. Вж. блоговете на кандидат-кметовете ни…