Композитор, автор на опера, съди в Лондон Evening Standard за клевета. Според автора, клеветническите твърдения се съдържат в критиката (рецензията), публикувана в изданието след Единбургския оперен фестивал.
В публикацията наистина се твърди, че операта е антиамериканска и героизира извършителите на самоубийствени атентати.
Съдът, за да реши, разграничава твърденията за факти от коментарите и оценките в публикацията. Въпросът, на който трябва да се даде отговор, е: “може ли някой, гледал операта, добросъвестно да си формира позициите, изразени в публикацията” (fair comment). Британският (апелативен) съд дава положителен отговор, решението е в полза на медията.
Сега композиторът се обръща към Съда за правата на човека. Чл.10. Мотиви: критиката създава впечатление, че чрез операта се подкрепя каузата на тероризма.
Доколко, обаче, вестникарска публикация, която в най-добрия случай може да бъде определена като оперативна критика, ще отговаря на критериите на жанра “художествена критика”? Свободата на словото, според собственото ми нещастно виждане, не е ирелевантен критерий, що се отнася до тълкуването на произведение на изкуството. По дефиниция, произведението на изкуството е многозначно и позволяващо множество взаимоизключващи се тълкувания. И тълкуването само в един единствен план на практика унищожава въздействието на самото произведение. Това е факт. Друг е въпросът какви са юридическите средства за защита срещу определени тълкувания, които биха повлияли на потребителите на това произведение и биха силно стеснили кръга на възможните тълкувания.
Да, ако авторът възразява срещу някакво тълкуване, той има право да защити произведението си. И това, според мен, е по-важно от защитата на имуществените му права. Но това е моето виждане, което не е виждане на повечето законодатели, вероятно.