Точно в Деня на будителите се случи да прочета едно мнение за преподавателите (наистина, в друго висше училище):
“Повечето ми преподаватели са пълна трагедия:
- Често говорят абсолютни глупости. Твърде често.
- Разбирането им за това как работи икономиката по принцип (и телекомуникациите в частност) са направо примитивни.
- Задават гордо въпроси от типа “познай какво има в главата ми” по проблеми с множество валидни отговори.
- Не изслушват студентите, дори на изпит говорят повече от тях.
- Държат се агресивно само щом усетят колебание от другата страна.
- Изглежда е абсурдно да научат нещо от студент.”
Ако се замени преподавател със студент и студент с преподавател, може да се произведе подобно негативно твърдение за студентите, които се държат агресивно и смятат, че е абсурдно да научат нещо от преподавател.
Два анти-профила. Не смятам, че това е общата картина, напротив, но има сигнал за проблем.
Психологически проблем на възприемането..независимо от същността на материала и тематиката.
Преподавателят е авторитет,след като преподава една материя, е желателно да е запознат с нея,за да може адекватно да реагира на запитвания, и достатъчно широкоскроен, за да не възприема студентите като неграмотна тълпа, на която да демонстрира собствения си авторитет.
Студентите пък следва да възприемат преподавателите не като диктатори,които на всяка цена трябва да ги ограмотяват с всички средства…
Целта е взаимното обогатяване по пътя на познанието,като не бива да се забравя,че никога ученика не може да надскочи учителя си.
Но преподаватели и студенти има всякакви…така че според мен,профилите са многолики.
Или аз съм прекалено наивна, или взаимното уважение е на изчезване…
Как да е иначе, когато болшинството от преподавателите (не всички) се опитват не да те научат, а да покажат колко повече те превъзхождат, колко знаят и ти колко си прост(а). Особено на изпити …
Има сериозен проблем със закостенялостта на системата. “Студентът”, който се оплаква от преподавателите си, е Николай Горчилов, човек с толкова практически опит и знания плюс реален практически успех, който би могъл да засенчи огромен процент от преподавателите си. Ако трябва да избирам за преподавател Горчилов или анонимен асистент или професор от УНСС, избирам Горчилов. Крайно време е да се намери нормален начин успелите хора да могат да споделят опита си в аудиториите наравно с преподавателите (голяма част от които познават само теоретичната постановка, но не и реалната практика) и да се въведе реална конкуренция. А не разни сериозни административни бариери с които преподавателската общност се капсулира в себе си.
Знам за този представител на студентството. Затова и го цитирам.
А по другия въпрос – и аз мисля така, практиката да влиза в аудиториите.
*
Заслужава отделно да разкажа до какви проблеми води желанието да се включват в учебния план практици.
Все пак и въпреки всичко, при нас има вече практикуми (да не казвам имена, те са известни) – и аз лично много ги харесвам.
УНСС е един от елитните университети на България. Много ми се иска да го защитя някак, защото съм студент там от 1997-а г., дипломиран бакалавър и недипломиран бъдещ магистър.
Нивото в нашата катедра – Счетоводство и контрол – беше предимно високо, нашите асистенти бяха повечето практици, въшливи от пари и имаха какво да ни кажат 🙂 В редки други случаи попадахме на преподаватели и от други факултети с талант и желание да задържат вниманието.
За съжаление най-масовият случай беше лекции – тренировки по стенография и изпит по ментален гугъл, без да се провежда проверка на работите. Тестовата система превърна изкарването на 4-ка с 2 часа учене в лесна цел.
Съвсем логично, образованието ми в УНСС не ми свърши никаква работа до тук в живота.
Темата е ключова, не е за постинги. Част от времето ми е свързано с въпроса какво да се учи в една специалност и с търсенето на експерти – които идват изключително заради идеята, защото в университета не можеш да поканиш за пари (каквото и да говорят за платеното обучение, засега е така).
Има такива хора, не много наистина. Които са най-добрите в нещо и отделят от много оскъдното си време (или ако са адвокати например – скъпо платено време) да дойдат и да говорят.
Но така не става.
Първо, докога един учебен план може да се държи на приятелски начала (моля те, ела, и т.н.)
Второ, студентите не си дават сметка кой е благоволил да ги учи и има случай топ експерт да напусне, защото на практическите занятия са идвали по 3-4 души.
Разбира се, при нашата система, валидна е руската пословица, че дипломата е само доказателство, че притежателят й е имал възможността да научи нещо. Възможността.
Но мечката скача според тоягата, ако останем на полето на пословиците. Това важи както за студентите, така и за чиновниците.
Работила съм във ВУЗ, където преподавателите напредваха откъм звания не благодарение на научни и преподавателски способности. За щастие, такива в СУ (или поне в ЮФ, а и в някои от филологическите катедри, за което имам някакви впечатления) не са мнозинство.
Проблемът е твърде сложен, за да се обобщава чия е вината. Може би, обща, обществена. Може би.
Всчко зависи от това какво очаква да получи студента като обучение.
Още повече, че е неадекватно да се учи по учебници отпреди десет/петнайсет години.
Първото, което казва подобен учебник е: “това е, моето ниво на преподавател не е мръднало от тогава, не си давам труда да проверя дали има нещо по-добро или ново. А дори и да има, учи се по това. Точка.
Подобна реплика съм я чувала почти точ в точ от преподавател в УНСС.
За СУ няма да коментирам колко преподаватели казват в първа лекция” това ми е учебника, учете по него, ще се видим на изпита” и това е.
Меко казано уронват престижа на преподавателите със собствени учебници. Това първо и второ… като не ви се занимава със студентите и искате само да изкарате някой лев като купят студентите учебника, какво правите в уни-то, май и вие не знаете.
Обратната страна на медала е студентите, които отиват да следват само, за да имат някаква диплома.
Докато подобно отношение се толерира, не мисля, че има възможност да се промени нещо.
Защото всичкия положен труд от сериозни преподаватели и студенти отива в канала.
Е.
П.П. Предложение. Често разпращам линкове към ваши постове и линкове с подобно съдъжание 0%bd%d1%82, са пълна мъка. Най-лесният начин да се заобиколи този проблем е да се попълни “кратко име” (намира се под разрешението за коментари и категории) с текст на английски или просто на латиница.
Така гугъл маркира текста и на английски и на български, а адреса (линка) е нормален.
Voila.
Поздрави.
П.П. Май трябваше да заменя “ви” с “те” в изреченията за учебниците. Извинявам се.
Е.
Трябваше. Моля.
За линковете е вярно,не съм стигнала дотам.