СЕМ има ново решение за възможността да се излъчва името или търговската марка на лицето, предоставило статистически данни в спортно предаване.
Един път регулаторът вече отстъпи преди години, в отговор на горещи молби на БНТ – и допусна търговски марки в новини (забранени за спонсориране) – за фирмите, предоставящи облеклото на новинарите.
Сега по същата пътека се позволява друго отклонение.
Прекалено рестриктивен ни е закона – често ставаме свидетели на водещи, които се карат на гостите си, изтървали името на фирма в интервю или комични описания на фирми в новините, които до такава степен изкривяват информацията, че нищо не става ясно.
Вчера гледах немския Стани богат по RTL. Водещият Гюнтер Йаух (страшен пич, btw) в рамките на разговора с един участник го накара да спомене любимата си бира (беше Бекс) да обсъдят собственика й (InBev), да изброят фирмите, в които участника е кандидатсвал за стаж след училище (беше младеж на 19 г.) – BASF, Mercedes, Pirelli, Bayer и още няколко… без това да бъде реклама и да изглежда като такава.
Аргументацията в становището на СЕМ е йезуитска и отрича смисъла и логиката на законовото определение за спонсорство. От много време се опитвам да разбера на какво основание в края на новините се изписват марките на облеклото на водещите – http://bborissov.iblogger.org/index.php/26
Сега от вас научавам, че и това е станало не просто с мълчаливо съгласие, а с писмено волеизявление на СЕМ. На нашия регулатор започна явну му е станало навик вместо да прилага закона да благославя отклоняването от него. Как да спрем този процес?
Вратата за реклама и нови форми на търговски съобщения се отваря още – и в ЕС. Остава изискването аудиторията да се ориентира кое е основно съдържание и кое – търговско съобщение (реклама).
Нямам работещи идеи как да се рационализира регулирането. Имам утопии (за писани процедури, звена за експертиза и тн) – идеи без никакъв шанс.
не разбирам защо всчики се чудите и търсите мотиви и логика. няма такива. в регулатора просто липсва експертност. за това говори и фактът, че в крайния вариант на въпросното стновище не се взети предвид дори и мненията спрямо първото, написани в блоговете, в стновище на абро и на други неща. Тези хора от СЕМ не само не са наясно защо са там, но дори и не четат. нали знаете кой се спъва повече от веднъж в един и същи камък ….
ето едно обяснение:
Другарска жалейка
в. Труд
Кеворк КЕВОРКЯН
Тези хора са много различни един от друг.
Между тях все още има един рудимент на президента Петър Стоянов – обаче за щастие това е Стефан Димитров, за когото каквото и да се каже, ще е все добро. Един е толкова далеч от електронните медии, че можехме да го приемем за представител на квотата на зрителите, ако имаше такава. Друг пък има значителен опит в спането в обществени организации, заради това хъркането му в този орган не прави впечатление.
Президентски избраник обаче е академик Людмил Стайков, знаменитият кинорежисьор, чийто принос в киното е изключителен. Отгоре на всичко е опасно почтен. Работил е в началото на кариерата си и в телевизията -докато някои от другите само са пресичали ул. „Сан Стефано”.Стайкове отлично постижение за президента, който обаче го хвърли в едно свърталище за комбинации.
Президентски гвардеец е и Бойко Кулински. Нямаше смисъл да споменавам името му, понеже бързо ще го забравите.
Вече сте разбрали – става дума за СЕМ, което при добро желание може да се преведе и като Съвет за електронни медии. Други петима там са от парламентарната квота.
Мария Стефанова беше избрана от Стоян Ганев, който – всички в НДСВ вече знаят това – нищо не разбира от хора. Стоян лесно се увлича, и веднъж ми каза, че много харесва Поля Станчева. „Ама ти предлагаш Мария Стефанова, бе драги” – рекох аз. Да де, отвърна Стоян, обаче двете са приятелки. Харесва Поля, пък предлага Мария, която иначе е свястно момиче.
Както чукчата, който се присъединил към една група туристи, насъбрала се край паметника на Пушкин. Питал кой е този, гидът му казал. „О, рекъл чукчата, авторът на “Война и мир”! „Не – поправил го гидът, -автор на „Война и мир” е Лев Толстой”. „Е, странни хора сте вие, руснаците – казал онзи. – Толстой написал „Война и мир”, пък вие правите паметник на Пушкин”.
После идва М. Пешева, любимата грешка на К.К. Тя вече има постиженията в пируетите на знаменитата кубинска балерина Алисия Алонсо, която отгоре на всичко танцуваше и полусляпа. Сега се навърта край президента и очаква да акостира при Бойко. М.П. имам предвид.
Райна Николова – от царската квота, е толкова ясно дефинирана, колкото и самият цар, което не е много. Обаче категорично твърди, че тръгването на ТВ 2 е незаконно. Не е известно колко време ще мисли по този начин. Зависи от Пламен Панайотов.
Лили Райчева е повече мъж от някои от мъжете в СЕМ, тя е от квотата на царските фенове. И тя твърди, че ТВ 2 е незаконна.
Мая Вапцарова пък е от квотата на ДПС, но от време на време трябва да й се напомня това.
Някои от тези хора са заслужили рецидивисти. Някои. Да не говорим за съвест, за да не направим този текст научнофантастично четиво, но на гърба им тежат поне няколко тежки нарушения на закона. Това със сигурност са единствените бюрократи в държавата, на които властниците не обръщат внимание, и те могат да газят, който си искат закон. Понякога дори търгуват с медийните проблеми, както навремето на “Магурата” търгуваха с чужда валута. Само че ония, които ги търпят, още не са разбрали до какво води това. Да им го кажа направо – до собственото им обезценяване като политическа класа, до превръщането им в заложници на медийни босове.
Ето как се забавляват рецидивистите. Например, трябва да обявят конкурс за честоти в София, Пловдив и Варна. Обявяват го и започват да се ослушват. Накрая решават да отменят конкурса. Една-две телевизии печелят милиони от това решение. Други съответно губят също милиони.
Върховният административен съд ги осъжда, както и в доста случаи по-рано. И отменя решението им. Те продължават да дебатират помежду си – и накрая решават да обжалват съдебното решение. Нови милиони отиват там, където трябва да отидат. Междувременно, някои от тях си дават вид, сякаш са на някоя клада и ще държат реч.
Бавенето на играта е любимото състояние на рецидивистите. Направо не е за вярване! – както би казал някой футболен коментатор. Те се държат като онзи малък лайняр край линията, който на мача ЦСКА – Тулуза преднамерено бавно подаваше топката при всеки тъч в полза на французите. Ако това се беше случвало например в Манчестър, Уейн Руни щеше да избие зъбите на малкия негодник, който бави играта във вреда на гостите.
Рецидивистите опровергават твърдението, че една ябълка не може да бъде изядена два пъти. И го правят редовно. А да наблюдаваш работата им досега бе толкова приятно, колкото и да гледаш болна от артрит балерина. Обикновено те седят в засада и само чакат да им падне нещо. И наскоро то се зададе – мистериозната „национална” телевизия ТВ 2. За която из софийските кафенета се говори, че 20% са обещани на една партия. Което сигурно не е вярно.
Обаче миналия петък внезапно се случи нещо. Отборът на честните в СЕМ победи с 6 на 0. И обяви ТВ 2 за пиратска телевизия.
***
Сега малко спомени не са излишни. Когато през 2000 г. вървеше вторият конкурс за частна национална телевизия, посредник от тогавашния кабинет ми предложи да подпишем негласен договор. Те вече бяха направили това упражнение при първия конкурс. Моето задължение щеше да бъде да поверя редакторския мениджмънт на хора, посочени от посредника- Нищо не излезе. Понеже се заинатих те да подпишат от своя страна първи – тоест, че нашата компания, която вече беше класирана на първо място в конкурса на НСРТ, няма да бъде избутана и измамена, както при първия конкурс. Ония пък искаха аз да подпиша първи. Така нещата се размиха. Разбрах, че отново няма да се играе честно. И реших да разигравам всички тарикати до изнемога. Така и направих. Мотах ги наистина – съдих два пъти един премиер, отнех издаден лиценз, отказах се точно когато не го очакваха и пр. Изобщо, пълно забавление.
“Да де, но остана на сухо” -ще каже някой. Е, така е, но защо ми е лиценз и телевизия, която ще съгласува до второ пришествие. И не е ли така днес поне с една от двете частни телевизии. Мине не мине време и там цъфне техният благодетел г-н Костов.
По този повод се сещам за историята с петте пуйки. Един човечец отишъл на пазара, спрял се пред сергията с пуйки и рекъл на продавача: „Ще имам гости, но не ги харесвам особено. Затова отдели ми петте най-жилави пуйки.” Продавачът с радост го направил. Тогава онзи рекъл: „Е, аз ще взема останалите!”
Така ми изглеждат нашите тарикати по време на тия конкурси – все избират покорните пуйки
В комедията с лицензите имаше още много забавни неща. Толкова забавни, че авторите им търкаха с гърбовете си зида на затвора, както казваше един автор. По време на първия конкурс заключителното допитване -което си беше всъщност един разпит – се проведе в една полутъмна и мрачна зала на Държавния комитет за далекосъобщения. Чакаха ни някакви хора, дори от МО и МВР, начело с моят по-късен приятел Веселин Стойков. Дамите бяха наметнати с кожуси, беше и студено отгоре на всичко. Веско започна остро, той е много серт понякога, макар че иначе ми изглежда като леко развеселен руски княз. Да не преразказвам в подробности, за да не унижавам историята. Във всеки случай моите партньори бяха дошли с частни самолети от всички краища на света. За да попаднат в тази монголска юрта на софийската „Гурко”
Нищо не излезе, както ви е известно. Обаче след време разкараха Веско Стойков, понеже бил човек на Евгени Бакърджиев. И когато тръгна вторият конкурс, аз си спомних за онази сценка в юртата – и поканих Стойков в моя екип, понеже най-много се репчеше срещу нас. Все пак според правителството на Костов той дотогава беше най-достоверният специалист в областта на далекосъобщенията. А след втория ни неуспех го предложих -там където трябва, за Съвета за електронни медии – и Веско получи някаква прилична компенсация. Във всеки случай в СЕМ вече имаше поне един човек с нужните познания измежду всички папийонки, бъбрици и прочее катерички. И му отрязах главата-без да искам, разбира се. Депутатът Йордан Соколов веднага замрънка, и започна да подмята – като всеки бракоразводен адвокат – че един член на СЕМ е свързан с ДС. Някои бракоразводни адвокати, нали знаете, са си направо натрапчиви типове, нямам предвид Соколов, разбира се.
И накиснаха Стойков. Него, когото дотогава бяха проверявали веднъж като районен кмет,. втори път като областен управител, и трети път като шеф на Държавната комисия по далекосъобщения. Тази подлост е неизкоренима. Тя не може да е придобита. Тя си е вродена. И няма “Райд” срещу нея. А Веско нямаше от какво да се срамува. Отгоре на всичко беше извършил някаква дребна услуга на техническото разузнаване, ако въобще го е знаел. Както и да е.
Но докато работехме с Веско по втория конкурс, той се осмели да ми признае нещо. Малко преди да започне процедурата, вече били написали писмо на гръцкия магнат Кириаку, за да го поканят да участва в конкурса. В смисъл – да му дадат лиценза. А на мен ми казваха, че конкурсът ще бъде честен. Правителството било решило да даде лиценза на М. Кириаку, за когото се говореше, че имал високо съветско отличие. Може и да е вярно – Брежнев обичаше да прави подобни жестове към крупни западни бизнесмени. Което си е за предпочитане, вместо да те мляска по бузите.
Атанас Славов обича да разказва следната история. Един сливенски чорбаджия решил да прати през лятото сина си да поработи в митрополията. Върнало се момчето след два месеца обаче доста променено. Баща му решил да поговори с владиката. „Абе, тук да не му се е случило нещо – казал – нали се говори, че харесвате момченца?” „О, не, бъди спокоен – отговорил владиката. – Нищо особено не се е случило. Обаче все нещо му е допирано”. Такива са нашите десни политици – нещо все им е допирано, и дори няма да мигнат пред един съветски орденоносец. А с Кириаку имах доста време отлични отношения. Той е забележителен човек. Но е време да се сети как някои му извиваха ръцете.
***
Мисля да свърша внезапно тази дописка. А вие наредете пъзела. Кой е днес посредникът? Кой държи дистанционното на рецидивистите от СЕМ? Къде е онази юрта?
***
Сигурно се питате кой как е гласувал в петък? Много интересно – по някаква случайност не са дошли или не са искали да гласуват срещу пиратската телевизия двама от хората на президента й Алисия Алонсо.
А антимафиотите тия дни свършили добра работа -конфискували техниката на едно пиратско радио от Монтана, а пък водещата я закопчали с белезници. Представяте ли си!
Сега обаче министър Румен Петков трябва да прати танковата бригада от Горна баня, за да запечата пиратската ТВ 2. Това пък трябва да се координира с НАТО. Отваря се доста работа. Няма пълно щастие.
***
Текст под снимка
Бившият премиерски съветник Стоян Ганев предложил Мария Стефанова за член на СЕМ. Маргарита Пешева има постиженията на знаменитата балерина Алисия Алонсо.
стр. 14
Съвет за електронни медии » Решения на Съвета за електронни медии
Вторник, 27 Ноември 2007
00:01:11
——————————————————————————–
Отпечатай | Изпрати по eMail | Запази като MS Word файл
Кеворк Кеворкян, журналист: Президентът да каже причините за появата на пиратската ТВ2
в. Експрес
Подкупът на Гергов нокаутира прокуратурата, твърди журналистът пред Диляна Грозданова в “Отзвук” no TV7
Диляна Грозданова: В студиото е г-н Кеворк Кеворкян. Няма защо да го представям, достатъчно е известен. Има хора, които могат да пишат на визитките само името си.
Кеворк Кеворкян: Чух анонса ти – ти отново се занимаваш с монополиста Гергов. Това е вече една много ниска топка.
Г.: Но сега с теб ще я вдигна..
К.: Аз съм дошъл, за да говоря за главния прокурор Борис Велчев и за президента Георги Първанов. Ако не искаш, мога да си отида.
Г.: Не. Искам, защото с теб уточнихме, че темата ще е “Подкупът победи прокуратурата”. Защо стана така?
К.: Според мен я победи не по точки, а с нокаут. Прокуратурата е някъде в ъгъла на ринга, въргаля се в локва кръв. Ще направя уточнение, че проверката срещу Гергов продължава, този път в Апелативна прокуратура. Нося един документ – въпреки че толкова години съм виждал абсурдни държавни и други документи – този ми се вижда най-скандалният. Той за | първи път ще бъде огласен при теб. Това е Около 2 години медиите криеха тайната за подкупа, все едно че става дума за някаква срамна болест, венерическа. След това изведнъж тази година, през април, всички медии започнаха да пишат за това. Прокуратурата трябваше да направи нещо и започна да прави нещо. Макар че главният прокурор си даде вид на обиден човек, не знам защо. Минаха обаче 8 месеца и се оказа, че нещата са точно там, където бяха и по-рано. Тъкмо затова аз смятам, че този подкуп не само победи прокуратурата или поне някои хора в нея, но и погълна завинаги надеждите им да се видят като някакви поборници в борбата срещу корупцията. А пък определени държавни мъже се явиха като приватизатори на тази история. Не да хванат закона и да го накарат да отдаде всекиму заслуженото – а просто да приватизират една криминална история за собствено потребление. Между тях, за мое съжаление, вероятно е и президентът Първанов. През тези осем месеца прокуратурата не спря да говори за борбата с корупцията. Това е любимата й приспивна песен. Също и любимата песен на американския посланик Байърли, който, където седне и стане, говори за борбата с корупцията. В последното си интервю също каза нещо по този повод. Само дето не споменава, че с корупцията и изобщо с най-голямата афера в това поле е свързан консултантът на американската телевизия Красимир Гергов. Това прави усилията му доста странни.
П: Защо? Защо става така с този документиран акт?
К.: Понеже не искат да направят нищо докрай и както трябва. То е очевидно. Обсебени са от една болест, която вече личеше при историята с Вальо Топлото. Както вървят нещата, и от тази афера няма да излезе нищо. Както вероятно няма да излезе нищо и от историята с Маргините. Аз не съм им адвокат. Обаче у нас подобни дела заприличват на дъното на един кораб – отдолу са обрасли с раковини, миди, водорасли и всичко останало, само не и с истината. Вероятно мислят по този начин и за този подкуп – че ще мине и замине.
Г.: Всяко чудо за три дни…
К.: Да. Но мисля, че този път са си направили грешни сметки. Задава се нещо страхотно, задава се един монопол, който в крайна сметка ще отвее самата политическа класа. Това е много опасно нещо. В една бедна, нещастна държава като България, да се роди някакъв Мърдок, който да държи всички в ръцете си. Един “Мърдок”, разбира се, с напукани по селски пети, но “Мърдок”. Цялата медийна концентрация е в неговите ръце. Докато идвах насам Видях, че поредната пиратска, напълно фалшива, абсолютно незаконна телевизия -т. нар. ТВ2, се пръкна в ефир.
И управлява там нашият общ приятел Огнян Димов. Съжалявам, че трябва да го представя по този чудесен начин, но през 1993-1994 г. той беше в дъното, заедно с Гергов и Хачо Бояджиев, на най-голямата афера в цялата история на многострадалната БНТ. И ти днес, Огняне, се явяваш и започваш една нова, “национална” телевизия. И забележи още нещо, Диляна, което е много странно – тук има някаква завера. Нищо не може да стане, не може тази ТВ2 да тръгне без санкция-
та на президента. Няма какво да се чудим. Президентът има солидно представителство в СЕМ. Нищо там не става, без той да им каже какво да правят. А преди това беше отменен конкурсът за градски честоти, като в СЕМ плюха колективно срещу закона. Гергов е техният Франкенщайн. Те си го отгледаха и го пуснаха на свобода. Един ден той ще тръгне срещу тях. Сега го държат на сиджимка, на въженце. Един ден обаче, насъбрал огромна злоба, той ще тръгне срещу тях.
Г.: Да, защото няма нищо вечно в политиката… Пак ще поговорим за покровителите, защото ти каза, че Красимир Гергов е дребна риба цаца. Цаца, обаче зад него очевидно са застанали други солидни интереси?
К.: Какви по-солидни имена от това на президента и главния прокурор да ти казвам… С това уточнение обаче ме подсещаш, че миналия път тук, в това студио, говорих, че в България е нужна “путинизация” на медийната среда. Трябва веднъж завинаги да се разбере, че политиката не е това, което се вижда по телевизията – телевизията е политиката. И когато тя е в неподходящи ръце, от тази политика не може да се очаква нищо добро. Путин разгони 5-6 души крадци, които бяха обсебили, откраднали, отмъкнали медиите. Нещо подобно трябва да се направи и тук. В дъното на всяка голяма медийна игра у нас има нарушение на закона. Само че у нас не може да се направи такава “путинизация”. Вместо да направят това, нашите хора се съюзиха с хората, които вървят, триейки с гръб зида на затвора.
Г.: За да продължим темата, ще цитирам днешния печат. В нашите два най-големи ежедневника – “Труд” и “24 часа”, поотделно излязоха две различни дописки. Като едната дописка липсваше в единия вестник, и обратното. Първата дописка е от “Труд”: “СЕМ се обяви срещу ТВ2. Нова та телевизия ТВ2 няма право да стартира в този си вид. Това стана ясно от специална декларация на СЕМ, взета на извънредно заседание късно в петък. Задължението за създаване на тв програма е на “Техностил”, категорични са медийните надзорници, а отстъпването и на друг не съответства на Закона за радио и телевизия (ЗРТ)”. Другата дописка е от “24 часа”: “Закопчаха с белезници водеща в пиратско радио. Антимафиоти от ГДБОП атакуваха радио “Монтана”, което от години излъчва без лиценз. Операцията е поискана от КРС по заповед на ВКП.”
К.: “24 часа” също е мой вестник, но той е по по-тънките внушения. Те не ти казват, че ТВ2 е незаконна, а ти казват, че щом онази радиоводеща са я закопчали, значи тук цялата телевизия трябва да я закопчаят.
Г.: Взели са и цялата техника на радиото.
К.: СЕМ е едно странно нещо, в което много често проличава волята на политическите опекуни на семаджиите. Там има и извънредно честни и много кадърни хора като акад. Стайков, Лили Райчева и Стефан Димитров и други един – двама. За първи път в петък те взеха решение, записано в декларация, което е абсолютно ясно, и то с 6 на 0 гласа! Има три точки, с които не само се казва, но и доказва, че ТВ2 тръгна незаконно. Сега целият въпрос е в следното. Ако СЕМ, който е рекрутиран от хора на президента и парламента, каже, че тази телевизия е пиратска, а тя в същото време излиза в ефир, какво означава това?!
Това означава, че тази телевизия плюе по фасона и на президента, и напарламента.
Тя се подиграва с тях. Излиза, че регулаторът е без никакво значение.
Г: Той като че ли ги закри Красимир Гергов?
К.: Не, с това решение стана ясно,че не ги е закрил, но такива типове като него закриват парламента в една парламентарна република. Президентът не би трябвало да мълчи, а трябва да каже какви са причините, които са позволили да се появи пиратска телевизия, “национална” при това, в една държава в началото на XXI в. Но мисля, че няма да каже нищо.
Г.: Какви интереси има президентът?
К.: Не мога да ти кажа какви са му точно интересите. Мога само да кажа, че имах големи надежди той да се дистанцира от този вид медийна политика, от криминализираната медийна среда. Искам да съм съвършено ясен – президентът Първанов много добре знае за подкупа на Гергов. Аз съм имал и лични разговори с него. И те не са само ваше и мое достояние, г-н президент, те са държавни разговори. Влезе ли някой при вас, в президентството, разговорът става притежание на историята. Няма значение кой е този човек, щом сте го допуснал в кабинета си, това е държавен разговор. Вие пръв знаехте за тази афера и една година и повече толерирате този човек. Нещо повече, аз бях, да не прозвучи сантиментално, покрусен, когато видях президента да приема ръководството на “Нюз корп” – една банда американци (банда в хубавия смисъл на думата) заедно с Красимир Гергов. Тогава вече вървеше проверката на прокуратурата срещу него. Аз не мога да разбера как може един държавен глава да приеме един следствен човек в кабинета си. Ако това нещо не е укоримо в България, значи това не е държава.
Г.: Но това е много опасно, защото хората ще си кажат – Ние ли сме тези глупаци, които трябва да спазват някакви закони?!
К.: Написах едно открито писмо до Борис Велчев. Той ме е намразил вече, но аз искам да кажа, че има разлика между вас, г-н Велчев, и вашия дядо, който беше един от най-изявените хора в ръководството на комунистическа България, вторият човек след узурпатора Живков. Ако аз бях написал писмо, или който и да е български гражданин, до вашия дядо, той щеше да намери време да му отговори. Вие не го направихте. Вие смятате, че като се скриете, и проблемът изчезва, но това не е така. Би ми било много любопитно, как главният прокурор Борис Велчев би представил казуса с този подкуп на своите студенти.
Г.: Интересно ми е защо г-н Митьо Марков, който е зам. главен прокурор и шеф на административната прокуратура и има слабост към епистоларния жанр, сега не пише стряскащи предупредителни писма за излъчването на ТВ2?
К.: Не мога да говоря от името на Марков. Познавам го, както познавам и всички заместници на бившия главен прокурор Никола Филчев, и имам добри отношения с тях и ги уважавам. За разлика от мнозина, които по стар балкански синдром се разграничават от Филчев и т.нар. негово обкръжение, аз смятам, че ще плачем за Никола Филчев.
П: Аз няма да плача, извинявай.
К.: Ти може и да не плачеш, но имай предвид, че независимо от всичко имаше десетина производства срещу министри и зам.-министри, поръчани или непоръчани.
Г.: Имаше действия.
К.: Имаше действия, сега има само приказки.
Г.: Сега да видим това постановление, което носиш.
К.: Това е едно постановление, което трябва да го закачат в главна прокуратура. Второ, г-н Велчев да го даде на студентите си да го изучават. И трето, сигурно ще влезе в историята на българската прокуратура като уникално по своите мотиви. Това е постановление, образувано за подкупа на Красимир Гергов. Какво четем в него. Цитат: “В обясненията си от 17 януари 2007 г.
Красимир Гергов заявява: Кирил Гоцев ми предложи да ми даде заем до 500 хил. лв. срещу записна заповед.
Аз подготвих така поисканите записни заповеди и ги оставих в кабинета на моя дом”. Друг цитат от 16 октомври 2006 г. – това е три месеца по-рано. Кирил Гоцев посочва: “Преди подписването на договора с “Видеоинтернешънъл ООД”, на среща извън БНТ с Красимир Гергов, последният ми показа два листа хартия с написан върху тях текст и ми обясни, че това е записна заповед на стойност около 500 хил. лв. Ако не подпиша договора с “Видеоинтернешънъл” ООД, те ще ми бъдат изплатени”. Един човек признава, че е поискал “заем” от директора на държавната телевизия, който работи за 1000 лв. На прокурорката не й е направило впечатление, че за да даде 500 хил. заем Кирил Гоцев на Гергов, това означава, че той ги е откраднал отнякъде. Няма друг начин. На нея това не й прави впечатление. На нея не й прави впечатление още ясно казаното от Кирил Гоцев, че тези пари са му предложени за подкуп!? Не знам какво друго доказателство е нужно да има в едно следствие. Прокурорката се казва Иванка Трифонова. Нека началниците й от Апелативна или Върховна прокуратура да се вгледат в това, което тя е написала. Тя си позволява да задава на Гоцев следния въпрос: “Сигурен ли е, че тези хартийки, които му е показал Гергов през 2004 г., са същите, които сега са в делото по проверката”. Извинявам се, г-жо Трифонова, това е все едно вие да питате един убиец, хванат на местопрестъплението, сигурен ли е, че той е убил убития, или сигурен ли е, че това е пистолетът, с който го е уби! Това е просто уникално. Аз мисля, че по този начин те искат да отхвърлят проблема, да го затлачат по някакъв начин, да мине и да замине – и след това да му пуснат още една телевизия. Но след време те ще бягат по него, те ще го гонят за милост. Ще се наредят пред входа на тази телевизия за милост, както се нареждат пред всички други телевизии, които той контролира. Г.: Преди всички избори… К: Да, преди всички избори. Нещата обаче не са съвсем безнадеждни…
Г.: Това щях да те попитам – толкова ли е тъмна тази картина?
К: Какво се случи, все пак, през тези 8 месеца? Имаше депутатско питане на депутата Яни Янев към Георги Петканов, тогава министър на правосъдието. Петканов артистично си позволи да излъже и страхотно се злепостави. В момента, в който твърдеше, че няма такава афера, Яне Янев му връчи копие от записните заповеди. После в частен разговор с мен Петканов ми каза, че е бил принуден да говори така, той беше направо разярен. Спомена и имената на хората, които са го принудили, но те са ви добре известни. След което имаше писмо до ръководителя на представителството на Европейската комисия (ЕК) в България Майкъл Хъмфрис, писмо до главния прокурор Борис Велчев, пак от партия РЗС. Поради това тази преписка е препратена в Апелативна прокуратура. Предстои пресконференция в Брюксел, на която този случай ще бъде даден на вниманието на европейската общност. Освен това има сигнал, пак на същата партия, до Комисията по корупцията. Оттам са изискали документите по делото, преписката. Обаче са направили следна т а грешка
– не знам дали тя е случайна или нарочна – в писмото на председателя на комисията Бойко Великов е написано, че се иска проверка “по престъплението, което е извършено от директора на БНТ Кирил Гоцев”.
Г.: И той в кюпа значи?
К: След казаното дотук си мисля, дали всъщност става дума само за политически интереси, а не и за финансови. Защото в София упорито се говори, че 20% от тази телевизия ТВ2 са предложени на еднапартия.
Тази, която тази вечер тръгна. Ако политическата класа по този начин иска да се колаборира с криминализирания медиен капитал, тя ще колабира. А БНТ все едно, че нищо не е било. Ако някакъв човечец в някакво турско село направи нещо, ще пратят нашата приятелка Валя Ахчиева, ще направят едно разследване, страшна работа ще бъде. Тръгва обаче четвърта национална телевизия…
Г: Незаконно.
Кеворкян: СЕМ казва, че е незаконно, а БНТ не си мръдва пръста. Все едно, че там на всички са им правили колективна лоботомия. Не си ли дават сметка поне, че ако сега приходите им са малко над 5 млн. лв., като излезе още една частна телевизия, те няма да имат никакви рекламни постъпления. Ще продължават все така алчно и охотно да ядат парите на данъкоплатците. Догодина 67 млн. лв. ще бъдат налети в БНТ.
Г: Всяка година искат все повече. Още нещо, с което да поставим точка и на нашия разговор, който бе много интересен. Шефът на ВАЦ Бодо Хомбах, във връзка с 10-годишнината от ВАЦ-България заяви, че медиите в България трябва да извървят още дълъг път, за да достигнат до критериите, които ЕС има за медиите.
К.: Със средноевропейски чиновници на мен не ми се дискутира. Бодо Хомбах казал тази работа, хубаво. Смятам, че нашите медии са вършили през годините чудесна работа и продължават да я вършат. Бодо Хомбах не познава историята например на “Всяка неделя”, не познава историята на българската телевизия…
Г.: Той говореше за сегашните медии.
К: Смятам, че това, което се прави по отношение на “Труд” специално и т. нар. “Мит Батак”, е просто позорно. Аз съм напълно съгласен с изразената от “Труд” позиция.
Г.: Ставаше дума за съществуващи корупционни схеми, за които ти говори досега.
К: Аз ги виждам тези корупционни схеми единствено в областта на електронните медии. И дори многократно съм казвал и писал, че печатните медии също ще станат зависими от някои криминални типове. Ако вече не са зависими.