Хартата беше одобрена днес от ЕП, като Великобритания и Полша бяха приканени да я приложат също напълно.
Има резерва, според която съдилищата не могат да се позовават на Хартата срещу британски закон – ето впрочем текстовете, така както са записани за Великобритания (сега е добавена и Полша):
Хартата не включва възможността на Съда на Европейските общности, или на която и да било юрисдикция на Обединеното кралство, да установи, че законите, регламентите или разпоредбите, практиките или административните действия на Обединеното кралство са несъвместими с правата, свободите и основните принципи, които са утвърдени в нея. По-специално, за да разсее всяко съмнение, нищо в дял IV на Хартата не създава съответни права, които са приложими в Обединеното кралство, с изключение на степента, в която Обединеното кралство е предвидило такива права в своето национално законодателство.
Когато една разпоредба на Хартата се позовава на практиките и на националните права, тя се прилага в Обединеното кралство само в степен, в която правата и принципите, които тя съдържа, са признати в правото или практиките на Обединеното кралство.
*
Значението на Хартата: в ДЕС се включва текст, според който правата, свободите и принципите в тази Харта имат същата правна сила, каквато имат Договорите (чл.6).
“никой съд не може да се позовава на Хартата срещу британски закон”
Каква ти резерва, то това направо обезсмисля хартата и я превръща в безполезно парче хартия.
Добавих точните текстове, така както ги намерих за Великобритания, сега е добавена и Полша. Не обезсмисля – но все пак се отразява на общия ефект.
Изобщо не се учудвам за Великобритания. Те и САЩ са двете държави, подписали най-малко международноправни актове. Всичко знаем защо. Иначе ще вдигнай вой до небесата, ако някоя държава откаже да се присъедини към международен договор и ще бъде заклеймена като “недемократична”. 😉
Тук става дума за самите принципи на ЕС – това е твърде много прочутият член 6 все пак. Като си помисли човек, той е бил в основата на въпроса кой може да кандидатства за членство в ЕС – на първо място който приема принципите на чл.6.
Ами да – за какво право на ЕС говорим тогава, като всичко е политика и лобита. Що се отнася за Англия, тя винаги във външнополитически аспект е вършила черната работа на Америка. А американците имат свое разбиране за демокрация, даже я изнасят за други страни. Очевадно става, че и ОК има собствени представи.
А за поляците – евала. Отдавна трябваше някой по на изток да бъде опозиция на нещо, каквото и да е то, поне веднъж. И да не иска да бъде стора ръка страна (гражданин)на ЕС за разлика от “Ms Yes”, която дава съгласие още преди да разбере за какво става дума.
Опозицията на нещо, каквото и да е то, според мене е характерна за хората/страните, които по този начин се доказват.
Отстояване на принципи, да. Това вече е присъщо на хората/страните, които са наясно със себе си.
Нели, а защо след 1 година членство и много години преговори за България и 3 години членство за Полша, Чехия итн не се намери нито една такава ситуация, в която най-подходящата роля да бъде принципна опозиция. Сигурно мога да ти посоча петнайсет такива. Защото и другата крайност (да казваш “да”, преди да си чул въпроса) не е много препоръчителна, независимо дали си “страна или човек, па макар и наясно със себе си”. Така че, радва ме факта, че Полша не се свени да каже, че има други възгледи и че не иска да се гледа на нея като на втора ръка.
В този блог не веднъж си критикувала интеграция на две скорости, предпазни клаузи и т.н., така че и ти самата потвърждаваш колко съм права.
Да се интегрираш и да пазиш национални позиции едновременно прилича на нерешима задача, но трябва да се решава.
Не знам дали близнаците бяха добър пример за стил на участие във вземане на колегиални решения.
А дали физичката по образование Меркел е колегиална спрямо народа, като си поставя твърде амбициозни срокове за нещо, което подлежи на дебат? И то във време, когато ЕС чукна петдесетака. Проблемът е, че народът не знае кои са тези Брюкселски бюрократи, които стоят зад понятието ЕС. Знае само, че имат някакви си техни стандарти и се намесват, ако някой им настъпи някакъв интерес. Е, щом умееш да казваш “не” и да размахваш пръст,трябва да приемаш и “не” за отговор. После, Барозо тръгнал да ми разправя “колко е демократичен ЕС и как всеки един от нас е самият ЕС”. Поне поляците и англичаните сега зацепват. Очаква се скоро и ирландски шамар.