- Чипсът съществува. Законно.
- Възрастните знаят, че той е нездравословна храна. Децата не знаят.
- От рекламата на чипс децата възприемат буквално това, което виждат, липсва им социален опит.
- Възрастните са загрижени, ограничават рекламата на чипс: реклама, неподходяща за деца.
- Пакетът на Макстелеком съществува.
- Възрастните знаят, че това е пакет от услуги. Децата не знаят.
- От рекламата на Макстелеком децата възприемат буквално това, което виждат – и го възпроизвеждат. Младежът от телевизора ни показва изчезването на съществуващата културна норма за прилично и неприлично. Големият пакет: реклама, която се приема за подходяща за деца.
Изобщо не става въпрос за законова норма. Каквото и да пише в закона, преценката за прилично и неприлично е конкретна по време и място, неподходящото за деца се определя според възприетите стандарти, казва съдът. С което законът и съдът препращат въпроса за мярката към нас.
Ако сме се съгласили, че това ще са възприетите стандарти, можем спокойно да оставим децата си по десет пъти на ден да гледат баткото, който гледа големия пакет, могат да гледат също и другия батко (кака), който (която) дава също обяснения за големия пакет – и да се правим, че става дума за телекомуникации. Резултатите – скоро. Дотогава – война на чипса.
*
ПП. Във форума на Капитал има аргумент в подкрепа на тези реклами – “А виждали ли сте таргета? Рекламата е на две-три интелектуални нива над тези хора.”
Разговорът за нивата е много важен, какво следва по тази логика: всички деца здраво да се облъчват с реклама на нивото на таргета? Докато се стабилизират на това ниво и се превърнат в част от него?
Аз съм консервативна. Ако трябва да избирам между неприличието и цензурата, в повечето от случаите бих избрала цензурата. (“Цензура” в смисъл на недопускане на нещо, неподходящо за деца.)
В конкретния случай, споменатата реклама е абсолютен кич. (Той не е неправомерен.) Но “пакет” означава пакет (в случая: от услуги). Дано децата да се учудват защо баткото си надзърта в гащите. А ако не се учудват, то проблемът е на родителите и на обществото. Кичозната реклама е на ръба – не може да бъде възприета буквално. За разлика от чипса. Макар че… божа работа кое е по-вредно…
Чувал съм много хора да критикуват и буквално да се отвращават от тази реклама. Това тук е най-обективният и обстоен анализ на проблема, който видях досега.
Моралът в медиите е много общо понятие и е трудно да се различат неприличното и екстравагантното. В тази връзка FCC в щатите наказват много радиа въз основа на пуританските разбирания за морал. Малко се оливат по мое мнение. Аз обаче съм един човек все пак.
Впрочем не мисля, че останалите реклами, в които показват задници и цици на фолк певици, са много по-морални. Така по същият начин се вкарват отрицателни примери на 12-годишни момичета, които до 14-тата година откорвенно пропадат.
Може би беше първият път (или вторият), когато брат ми дойде на гости в България и това, което му направи впечатление бяха рекламните плакати, залепени по стълбовете. Той каза “На какво учите децата си с тези голи жени (че и мъже) залепени тук?”
Рекламата е като политиката. Трябва да има морал и … има. Но не винаги. Зависи кой я прави и какво за него значи “морал”. За съжаление понятията в днешно време имат различно значение.
Няма нищо лошо ако възприемем и такива “стандарти”, но тогава да не се учудваме за резултатите. Детето е tabula rasa и от нас (А не от фирмата) зависи какво ще напишем срещу понятието “пакет”.
Като става дума за здраве може да има сравнително лесно измерими критерии, тогава и политиката е лесна като математиката – не на чипса. Тръгнат ли нещата към морала става… да кажем “изморително”. В едно друго време ролята на морален стожер е имала църквата, а “изморителните” прении са се случили отдавна. В щатите църквата все още е силен играч в политиката и може би затова FCC “встъпва в длъжност”.
С което прескачайки през здравето, математиката, политиката и религията стигнахме до философското – кой ще ни дефинира морала, на нас тук БГ и как ще ни го комуникира, по телевизията ли пак?
🙂
FCC встъпва в длъжност, но съдът понякога обявява решенията на FCC по морални въпроси за противоконституционни, както през 2007 година: не е лесно.
Разликата е, че в Щатите хората са активни и търсят решения.
“Ето това чукане чаках” – някой да каже нещо за тези реклами, защото “големият пакет” от тъпи и нецензурни реклами “е от значение”.
Според мен таргета на тази реклама е много над самата реклама на интелектуално равнище, а може би греша. Едно е сигурно – рекламата прави впечатление, въпросът е дали положително или отрицателно.
Ако имах възможност бих си купил продукта, но не заради рекламата, а по-скоро въпреки нея.
“На какво учите децата си с тези голи жени (че и мъже) залепени тук?” Освен голи жени и мъже, можете да видите и Азис. Той не спада към тези две категории, но бива цензуриран на два пъти от Бойко Борисов. Въпросът за цензурата в този момент е доста обширно понятие и всеки, който има някаква власт сам ли трябва да решава и да взима мерки?
Автоцензурата в България отдавна е понятие само от речниците.
Тук правото не винаги може да работи, забраните са опасни.
Лошото е, че родните рекламисти си мислят, че могат да копират колегите си отвъд Океана с пошли проекти, които смятат за оригинални, но просто не са – като например това, че сексът продавал най-добре.
Миналата година в един от броевете на сп. “Мениджър” имаше хубаво заключение, че всъщност най-добре продават животните. И в този смисъл, не е ли рекламата на “Макс телеком” със слона делтапланерист много по-добра от “надарената”?
Или всъщност фактът, че в момента дискутираме подобно нещо е най-голямата реклама.
Не мисля, че професионалните стандарти ще са по-ефективни от забраните. Свободата на словото не е конституционно провъзгласено. Конституционно право е свободата на изразяване, но и тя не е абсолютна. В този ред на мисли – кои точно забрани са опасни?
Които могат да разширят прилагането на 39.2 от Конституцията.
Да, винаги съществува опасност вместо конкретизиране да се стигне до разширяване на прилагането. Но не ми се вярва професионалните стандарти да спрат чалгизирането, защото прилагането им предполага силна, последователна в решенията си и т.н. съсловна организация.
доцент Огнянова, бих искал да отворим тема по скандала с филма “Баклава”. Какво мислите по случая, има ли порнография или не, могат ли да бъдат наложени санкции на авторите на филма, и всъщност трябва ли да има изобщо санкции за тях. Благодаря ви.
Не съм видяла още клиповете, но гледам новините за премеждията на тези деца. Филмът ще се окаже на заден план, ако фактите в новините се потвърдят.