Предстои определянето на процедурите за цифрово лицензиране в България, или – ако приемем, че са определени в Закона за електронните съобщения – потвърждаването на логиката на лицензирането в изменителния закон на ЗРТ. От тази гледна точка представлява интерес произнасянето на Съда на ЕО по C-380/05 относно начина за издаване на разрешения за наземно разпространение на програми в Италия.
Със закон са разрешили програми с аналогово разпространение, които не отговарят на изискванията на закона, да продължат да се разпространяват и цифрово. Временно – до приемането на цифров план.
Временното продължава и след приемането на цифровия план. В това време получилите законна концесия (като Centro Europa 7) чакат да се освободят честоти. Съдът казва, че това противоречи на чл.49 ДЕО.
109 Всъщност, от една страна, посочените честоти са разпределени фактически на съществуващите канали на основание на въведения с член 3, параграф 7 от Закон № 249/1997 преходен режим, въпреки че някои от тези канали не са получили концесии в рамките на този закон.
110 От друга страна, на оператори като Centro Europa 7 не са разпределени честоти, въпреки че са получили концесии в рамките на посочения закон.
Решението настоява, както и директивата впрочем, за обективни, прозрачни, недискриминационни и пропорционални критерии при предоставяне на права върху честоти. При тези условия съдът приема, че е възможно да се ограничи броят на операторите в нужната (пропорционална на целите) степен.
Политическият момент в иначе експертната материя е свързан с това, че проблематичните програми са на (свързани с) Берлускони.
