Не съм видял или чул причина, поради която за автора на музиката ще има имуществени права през целия му живот и 70 години след това, а за изпълнителя срокът ще е 50 години, дори изтичащи още по времето, докато е жив.
Това казва Чарли Маккрийви, комисарят по вътрешен пазар – което придава значимост на мнението. Комисията най-вероятно ще предложи нов срок за изпълнителски права (95) и България ще трябва да заеме позиция.
Изпълнителите е ясно къде са, но въпросът е къде ще застане държавата: няма съмнение, искането е точно обратно на тенденциите за свободна култура и свободен достъп. Маккрийви да не сравнява едни права с други и така да ги изравнява спрямо по-продължителното до безкрайност, а да гледа възможностите за достъп на аудиторията.
Цялата работа тръгна от живите легенди на ранния рок , които вече са с изтекли права. Великобритания отказа да подкрепи предложението и да хармонизира срока с този в САЩ. Сроковете трябва да бъдат намалявани, не удължавани, е заключението на експертите – и Маккрийви вероятно е в задочен спор с тези (вече изразени) позиции.
Това беше и каузата на Лесиг – в годините, когато адвокатстваше.
Сега остава и на лекарствата да се сложи срок на защита от 95 години и бедните хора ще чакат век докато имат достъп до тях.
“оптимален срок” не е равно на “максимален срок”. Някои дори казват, че е равно на “липса на срок”.
Как да се обясни на комисаря по пазара – не знам. Чрез писмо освен.
Ako si napravi truda da go pro4ete izob6to … Nqmam dumi prosto …