Лисабонската стратегия (2000) получава протворечиви оценки – от важен политически акт до провал за държавите от ЕС. Стратегията предвижда до 2010 г. ЕС да има най-динамичната и конкурентноспособна икономика, основана на знанието.
Съветът е одобрил насоки за 2008 – 2010 “Лисабонската стратегия работи, да продължаваме реформата” (Key Issue Paper), в подготовка за идващия Европейски съвет.
Тъкмо там има нова лексика, говори се за е-вътрешен пазар и за нова пета свобода – свободно движение на знанието. Строго погледнато, няма новина – и досега знанието се ползва с режима на свободите – но има акцент.
Отново се напомня на държавите: мобилност на учените, реформа на висшето образование, широколентов интернет, по-добро регулиране, отстраняване на административните пречки и отново – оценка на въздействието.
Думи. Реалността (тук) е различна – ето как е в числа (2007), и от Евростат.
Не съм много съгласен с твърдението, че и досега има свобода на знанието. Достатъчно е да погледнем нуждата от абонамент за достъп до различни научни списания, минем през авторските права върху какво ли не и стигнем накрая до патентите. Това не отговаря на моята представа за свободно разпространение на знания :о(
Преди години, когато Лоурънс Лесиг беше в България, не събрах сили да му задам следния въпрос, но сега ще го задам на Вас, като се надявам да имате поне идея по него, защото, според мен, няма лесен отговор.
А въпрос ами е “След като от двадесет години има свободен софтуер, от няколко години се развиват идеите за сяободна култура (лицензите Creative Commonce), не е ли вече време да започнем да говорим (и развиваме) свободна наука? С наистина неограничавано от нищо разпространение на знанията?”
Благодаря ви предварително.
Формалноюридически, в ЕС услугите на информационното общество и медийните услуги се ползват от свободата за предоставяне на услуги. Тоест свободата на информацията не е пета свобода, а е част от свободата за предоставяне на услуги. Tова съм имала предвид.
Вие говорите за свободното знание в смисъл “свободен достъп”. Това е друг разговор, при това глобален (споменавате основателно Лесиг) – за достъпа, в частност за достъпа до наука. Да, време е. Време например е финансираните от национален и ЕО-бюджет програми да имат свободно достъпни резултати. Време е да направим наша OKI – Open Knowledge Initiative. Ако това ме питате – да, така мисля и много други хора преди мене са го казали публично.