Какво мислите за правото на всеки, който си е платил храната, да я снима, преди да се заеме с нея? Оказва се, че започва да се обсъжда и такъв проблем, някои ресторанти въвеждат забрани. Не в България, засега.
Новата политика е “Това е само храна, яжте я.” Аргументи? Например създавала се пречка за промяна на менюто, защото хората идвали в заведението с определени очаквания, формирани от медиите.
хехе, това е същото, като в един мебелен магазин, където ми обясниха, че не позволявали клиентите да записват цените на мебелите, ‘защото така всеки конкурент може да научи нашите цени и да продава на по-ниски'(?!?)
не успяха да ми обяснят обаче как точно възнамеряват да ме спрат да не записвам цените…
Много интересно – което за някои е безплатна реклама, за някои е нарушаване на интелектуална собственост.
Светът, в който живеем, става все по-параноичен. Непрекъснато говорим за свободи, а същевременно все по-ревниви и глупави забрани си измисляме…
Всъщност си мисля, че забраните за снимане имат за цел да намалят отрицателната реклама, защото на картинката в някаква обява или менюто ще изглежда по един начин, а като ти го сервират – по друг. Подобни статии изникнаха в мрежата за различни полу-готови супи и замразени продукти, които като се сварят, нямат нищо общо с опаковката. Също така ако ресторантите са шикозни, може да не искат да им откраднат дизайна на храните, което също се води за интелектуална собственост. От друга страна обаче изгубват безплатната реклама от типа “от уста на уста”.
В този случай за пореден път се обърква възможността с извършването на престъпление. Ако имам снимка на дадена храна, това не означава, че ще открадна рецептата/дизайна. Виждаме поредния пример за остарелия начин на мислене в индустрията – те си мислят, че трябва да ни дават един продукт, ние да го оползотворим и точка. Те бълват стоки/услуги – ние ги консумираме. Този модел важеше допреди 5-10 години, но в последно време се забелязва все повече желание за интеракция – потребителите създават и обменят продукти. Те искат да си комуникират с продуктите и производителите, докато последните постепенно осъзнават, че пазара се променя и стават излишни в този си вид. Затова и са се вкопчили в скъпоценните си лицензи. В това се корени проблемът с интелектуалната собственост.
Бояне, това за което говориш, наистина е забранена практика в рекламата – да украсяваш и преиначаваш, въобще да подвеждаш аудиторията.
Но тук не става дума за реклама, а за фотографиране. Със снимка можеш да споделиш възхищението си, но и възмущението си – според мене в това ресторантите виждат риск.
сравнително гигантски глупости, не? за word-of-mouth снимки не трябват. очакванията не се формират от медиите, а от индивида пожелал информацията.. ?
Аз съм се сблъсквал с това в България. В София – в “О! Шипка” дотичаха да ми обяснят как било забранено да снимам току-що сервираната ми порция. Управителят бил издал заповед. А аз всъщност пробвах нов обектив и чинията ми се оказа подходящ обект…
А кока-колата по заповед как е, може ли – или и нейната тайна…пазим…
Абсолютно отвратително. И нямам предвид, че така губят от рекламата “от уста на уста”, нито размишлявам дали очакват повече възхищения или повече оплаквания из гастрономските блогове.
За мен е отвратително да ида някъде, да си пръчам храна за цял джоб пари и накрая да ми забраняват да я снимам. Йовко, аз съм снимал във въпросното заведение допреди няколко месеца, може с това да съм ускорил процеса. Но е отвратително — да ми забранят да снимам храната, която им купувам и която ще ям аз?
Такива си плачат за избложване и хич не трябва да ни интересува дали е “модерно” западните суши-ресторанти да забраняват снимките. Без да се пречи на околните хранещи се, без светкавица. Като оставим въпроса за евентуалната лоша реклама (то ако е лоша храната, така и така ще се получи ефектът, най-много да го забавят малко), какво им пречи снимането?…