В решение на тричленен състав от 4 юли ВАС се произнася по жалба на ТВ7 срещу отмяната на тв конкурси за Пловдив, Варна и София. ВАС приема, че отменените решения нямат предмет, тъй като не съществуват свободни честоти, които да бъдат предоставени на кандидатите. Това впрочем беше и становището на ВАП.
За да се произнесе, ВАС обсъжда отношението между двата регулатора КРС и СЕМ, характера на функциите и съответно на актовете на СЕМ. Попътно отбелязва ноторния факт за спора между двата регулатора, отбелязва задължението на СЕМ да се съобразява с държавната политика, в т.ч. с предписанията на Стратегията по чл. 8, ал. 3 ЗРТ и одобрения от МС План “Женева” (Без връзка с темата, но важно: съдът изрично нарича и двата акта (а) подзаконови, независимо от факта, че Стратегията е приета също от НС, но и (б) нормативни, независимо от факта, че Стратегията е приета с решение – извод: според ВАС, НС с решение може да приема подзаконови нормативни актове? )
Съдът приема, че отказът на СЕМ да проведе конкурсите е законосъобразен.
Финализирането на процедурите при липса на свободен честотен ресурс би създало хаос в сектора и не съответства на държавния и обществен интерес, както и на международните ангажименти на Държавата.
Личи си, че е лято и на съдиите им се почива. Стилът е сравнително приемлив за ВАС, но все пак става дума за съдия В. Анчева.
Колкото до откъса за подзаконовите нормативни актове, мисля, че то е наполовина правилно – нормативният характер на един акт не се определя от това с какъв акт формално се приема. Колкото до въпроса за подзаконовия характер – там също може да се поспори – дали актът по чл. 8, ал. 3 от ЗРТ не трябва да е с по-нисша юридическа сила от закона. Разбира се, това е по-скоро екзотика, пък и самият ВАС изрично приема, че стратегията има силата на закон, но все пак е достатъчно интересно.
В ОК например не всеки акт, одобряван или приеман от парламента (от двете камари и със санкцията на монарха), има значението на “statute of Parliament” и следователно формално обвързва безпрекословно съдилищата.
“Нормативният характер на един акт не се определя от това с какъв акт формално се приема”: добре, за общностното законодателство е изрично изведено от съда да не гледам заявения тип на източника, а съдържанието. За българското законодателство обаче не си спомням откъде да изведа такъв принцип.
Подзаконовият характер на стратегията: вярно, че правното основание е в закон – но как това я прави подзаконов акт, когато е приета с решение на НС?
Екзотика, екзотика – но стратегиите дефинират политики и са ни важни.
“Нормативният характер на един акт не се определя от това с какъв акт формално се приема”: добре, за общностното законодателство е изрично изведено от съда да не гледам заявения тип на източника, а съдържанието. За българското законодателство обаче не си спомням откъде да изведа такъв принцип.”
Следва от общите принципи на адм. право; най-ранната съдебна практика е на Върховния адм. съд на Царство България от 20те год. на миналия век.
“Подзаконовият характер на стратегията: вярно, че правното основание е в закон – но как това я прави подзаконов акт, когато е приета с решение на НС?”
Фактът, че е приета с решение на НС, не я прави по необходимост акт с юридическата сила на закон. В нашето конст. право вероятно да, но не и по принцип. Така напр. Conseil D’Etat още от началото на миналия век приема за отмяна декрети, одобрени от двете камари на парламента.
Английското право допуска съдебен контрол над актове на парламента, които не са statutes of Parliament. Делото е Laker Airlines Ltd. v Department of Trade.
Впрочем като се замисля решенията на НС имат само в малки случаи правно значение за индивида. Например ако НС приеме решение, с което засяга правата на конкретен индивид, то вероятно ще бъде противоконституционно – ще представлява или акт за лишаване от права, проскрипция, bill of attainder/pains and penalties или някакво посегателство върху конкретен съдебен спор, или ако се отнася до напр. разпореждане с държавно имущество, ще нарушава правомощията на МС (има установена практика на КС, че НС не може да изземва правомощия на МС по стопанисването на държавното имущество).
Остават вероятно въпросите на чл. 18 от КРБ и разбира се т.нар. actes of gouvernement (обявяване на война, военно положение, мобилизация, мир, ембарго, мораториуми и пр. пр.).
Така че в някои случаи въпросът не е дали юрид. сила на решенията на НС е равна или по-малка от тази на законите, приемани от НС, а дали въобще първите имат юрид. сила.
Аз имах скромна теза: това, което за ВАС е по подразбиране (стратегия, приета с решение на НС, е подзаконов нормативен акт), подлежи на обсъждане. Ако за всички по подразбиране е така – очевидно аз не съм права.
За силата – решенията на НС би трябвало да имат юридическа сила, независимо кого обвързват – отделни лица или неопределен кръг адресати. По-интересно е как се атакуват – ако са противозаконни, но не противоконституционни. Например ако се избират членове на парламентарна квота на орган, без да са спазени изискванията, на които кандидатите да отговарят.
Първото съждение не е правилно. Фактът, че всички смятат, че нещо е така по подразбиране, не означава, че вие грешите. Човек не трябва да се подценява!
“За силата – решенията на НС би трябвало да имат юридическа сила, независимо кого обвързват – отделни лица или неопределен кръг адресати.” – Там е въпросът дали винаги обвързват. Ами ако решението е да ви вземат имотите, да ви спрат блога, да ви изселят завинаги от България? Трябва ли да чакаме сезиране на КС или решението може да се обяви за противоконституционно и от обикновените съдилища.
Аз смятам обратното.
Колкото до последния въпрос практиката е в обратния смисъл – реш. на КС по делото за директора на БНТ и реш. на ВАС № 6997-2005-5-чл. състав (както и Решение № 1816-2005-IV о., ВАС).