Нова класация във Форбс, по-специално за т.нар. undergraduate програми.
Нова – защото е публикувана сега и защото е алтернативна на известната класация в U.S. News & World Report. Университетите са сортирани по щат, цена, брой новоприети студенти и др.
Тройката – Принстън, Калтех, Харвард.
Според конкурентната класация – Принстън, Харвард, Йейл.
Интересен, но не и изненадващ, е броят на малки и предимно анонимни колежи в първите петдесет. В такива места основният критерий за подбор на професорите е добро преподаване, докато в research universities никой не се интересува как преподаваш ако правиш добра наука. Като резултат, малките университети подготвят по-добре.
Смислена класация на университети е почти невъзможно да се направи обаче. От статията става ясно, че един от основните критерии (май около 1/6 от оценката) е дългът, с който студентите завършват университета – не виждам това какво общо има с качеството на образованието. Друг критерий явно са оценките които студентите дават на преподавателите си. Те са пряко свързани с това какви оценки преподавателите дават на студентите си: в Харвард има много сериозна инфлация на оценки и общо взето повечето курсове са направени така че средната оценка да е A- (нещо като 5.50). Нормално е щастливите харвардски отличници да обичат преподавателите си.
Макар че основната ми работа е да консултирам ученици, които кандидатстват за колежи в САЩ, от няколко години просто не следя класациите. Те не казват нищо за “характера” на колежа, а за бъдещите студенти това е едно от най-важните неща: ако избереш колеж, който ти пасва като култура / атмосфера / манталитет / характер, шансовете да те приемат за много по-големи, а ако те приемат, шансовете да се разочароваш са много по-малки 🙂
Методиките са интересни, показват какво точно се цени и как точно го мерят.
Мда, тези класации са за родители – да са сигурни, че след като плащат огромните суми, пращат детето си на престижно място. От години университетите се оплакват от едностранчивостта на такива класации и от злоупотребата с тях, в последните няколко години увеличаваща се бройка университетски администрации, вкл. и в моя университет, бойкотират класацията и не пращат исканата информация, чрез която да бъдат изкласифицирани. И така остава загадка как се набират всъщност данните и доколко може да им се вярва. Класацията продължава да съществува, но си е като дрога (за родителите) – не може да се откъснеш от влиянието й, макар и да знаеш, че е вредна, а главният смисъл и полза е за списанието USN&WR, защото служи да му придава ореол на авторитет. Най-вероятно затова и Форбс са се хванали на хорото… И техните критерии са също толкова малкосмислени. Всъщност, защо университетите трябва да бъдат класирани в списък с поредни места? То е по-скоро като триизмерен пъзел от характеристики, отколкото сума от набрани точки.
Всъщност да, под класацията стои многомерна таблица.
Но американците много използват формули като “в горния един процент” и “в горните х процента”, във всеки формуляр за препоръка има нещо такова – изглежда подреждането по вертикала е обичайно за всякакви нужди.