Точно сега
и точно тука –
хвърлù лавровия венец във водата.
И медалите – също.
Титлите…
Дрехите…
Маските…
И резервния лозов лист.
Хайде –
изтанцувай последния танц.
И скочи.
Гол.
Точно сега.
И точно тука,
където
потокът на Славата
ще се влее
в реката на Забравата.
АГОНИО СЛАДКА…
“Първото ми умиране –
като преживяване –
беше изключително.
Повторенията изхабиха чувството.
……………
СМЯХ…
Забавно е да наблюдаваш как времето,
искайки да те унизи,
прави смешно себе си, отнемайки ти неща,
които никога не си желал да притежаваш.
Ето, дойде Времето!…
Точно сега
и точно тука –
хвърлù лавровия венец във водата.
И медалите – също.
Титлите…
Дрехите…
Маските…
И резервния лозов лист.
Хайде –
изтанцувай последния танц.
И скочи.
Гол.
Точно сега.
И точно тука,
където
потокът на Славата
ще се влее
в реката на Забравата.
Сбогом, Великий!…
*
Аз вярвам, че отново пак!
Но няма да е точно както.