Днес в Официален вестник:
Резолюция на Европейския Парламент Към Европа без тютюнев дим: политически опции на ЕС
Медийно право
[Media Law] [Nelly Ognyanova]
Днес в Официален вестник:
Резолюция на Европейския Парламент Към Европа без тютюнев дим: политически опции на ЕС
Тази резолюция много радва, макар че бих се радвал от раз да ги забранят тютюневия дим на публични места във всяка държава-членка.
The nanny state at its best. И никой не протестира. Всеки приема за нормално публичната власт да се разпорежда със свободата на договаряне (между търговеца и потребителя, между ресторантьора и клиента и пр.) и правото на личен избор какво да правиш тялото си. В Европа има 500 мил. души и няколко десетки милиона фирми, но очевидно на тях не може да им се има вяра, че ще подредят живота и бизнеса си, пък и такова разнообразие от избори не може да се търпи, то трябва да се евроунифицира.
Да, обаче освен правото да се разпореждаш какво ще правиш с тялото си нямаш право да се разпореждаш с това какво ще правиш с телата на другите като например да ги напомпваш с тютюнев дим на заведение, което е решило да печели на гърба на здравето на клиентите неразделяйки физически помещенията за пушачи от тези за непушачи.
Точно заради такива ресторантьори “дето решават” прекратих посещенията си на заведенията след като отказах цигарите преди два месеца и нещо и съм убеден, че малко ресторантьори оценяват загубата от клиента си непушач. Нека им е гадно и на сервитьорите да мият непостоянно пеплници, само и само клиента да поръчва повече мамбо и наливни.
Тази работа вече силно намирисва на неофашизъм!
Просто малко пушачи могат да се дистанцират от статута си на такива. Всеки, който реагира рязко на тази новина показва, че е по-слаб от порока си или още по-зле – толерира порока си. Разбирам да се въвеждаше резолюция работеща в ущърб на здравето ви или на това на околните 🙂
Krassyo,
Коментарът ти под № 3 казва всичко.
“нямаш право да се разпореждаш с това какво ще правиш с телата на другите като например да ги напомпваш с тютюнев дим на заведение, което е решило да печели на гърба на здравето на клиентите неразделяйки физически помещенията за пушачи от тези за непушачи.”
Че кой ги кара да влизат там? Защо хората да нямат правото да избират заведение, в което подредбата изключва пушенето, допуска разделност или допуска само пушачи или десетките други комбинации, според това в какви конкретни свободно избрани договорни връзки могат да влизат с ресторантьорите и пр. собственици на заведения, водени от собствените си представи за здраве, икономически интереси, естетически разбирания и пр.
Защо въпросът трябва да е политически, въпрос на гласуване на мнозинството, на публичната власт, а да не е въпрос на свободни договорни отношения?
Отговорът е, че не ти пука за сободните нерегулирани от публичната власт отношения между индивидите, а просто обичаш да контролираш живота и действията на другите.
П.П. Винаги съм бил и ще си остана НЕПУШАЧ.
Поздравявам те за избора ти да си непушач. Явно е, че от непушачите излизат по-малки врагове на пушачите отколко от бившите пушачи. Като екс-пушач сега оценявам какъв егоист съм бил към непушачите предо. С порокът си вредях не само на себе си, но и на околните.
Тази идея със заведенията за пушачи и непушачи въпреки това не мога да я приема, защото това си е авсолютна дискриминация към опеределена група (както заведението за пушачи към групата на непушачите, така и противоположното).
Шапка свалям на държавите, които са забранили доброволно пушенето на обществени места. Тенденциите да се покачват главоломно цените на пирончетата също ценя ВЕЧЕ. Естествено за развиващи се страни като милата ни Родина екологичното замърсяване, храните с консерванти и евтините нездравословни продукти са на почит, защото народът е беден. Радвайте се на свободата, която ви дава държавата да се тровите тогава!
Щом наричаш свободата на избора дискриминация, това си е твой проблем.
Работата малко започва да продобива измеренията на лафа за кокошката и яйцето…
От една страна всеки сам си решава какво да прави с тялото си… От друга, не е редно това, което реши да прави да вреди пряко или косвено на останалите…
Възниква въпроса- аз имам фирма, в сградата, която тя “обитава” има различни помещения… В едни от тях с еобслужват с клиенти (демек публични са) и в тях естествено пушенето е забранено. В други работят служителите ми. Имам и няколко експерти, които ползват самостоятелни офиси и са пушачи. Защо те да не могат да пушат в офисите си? Защо аз да не мога да пуша с кабинета си? При условие че в съответните офиси /кабинет – клиенти не се обслужват и съответните помещения се “обитават” от един служител или от по двама служители, като и двамата са пушачи и са готови да подпишат декларации, че нямат нищо против другият им колега да пуши в общото помещение?
А какво да правя, ако двама от най-добрите ми специалисти са пушачи и ако не им позволя да пушат в офисите си те просто ще напуснат и ще минат на свободна практика…
Какво ще спечели държавата от това?
По-големи осигуровки, повече данъци в хазната или…???
Нека не изписваме вежди, вадейки очи…
Колкото до заведенията…
не виждам никаква дискриминация в това заведенията да са разделени на две – за пушачи и за непушачи! Достатъчно е само услугите, предоставяни в двете части да са еднакви като тип и качество.
Нещата имат и още една страна…
В България има цели региони, в които тютюнопроизводството е основен поминък.
Нещо повече, тези региони си имат и своите етнически особености… Дали е разумно, да намалим печалбите на тютюнопроизвоодителите и преработвателите по веригата?
Nickey,
Правилото не е:
“От друга, не е редно това, което реши да прави да вреди пряко или косвено на останалите…”
Правилото е:
Всеки може да прави каквото си иска със своето тяло, собстнетост, живот, свобода, стига да не пречи/вреди на другите да правят същото, т.е. да не вреди на ПРАВАТА на другите.
Вредата е фактическо понятие, не нормативно. Ежедневно хората си причиняват неизмерими вреди, които са съвършено правомерни. Ако аз те изпредваря с някое откритие, което съм направил за 10 мин., а ти си работил цял живот върху него, аз ти причинявам огромни вреди, но съвършено правомерно. Ако обявя бойкот на стоките ти и убедя още много хора в същото по някоя причина, аз ти причинявам големи вреди, но правомерно.
С останалите ти разсъждения съм общо взето съгласен. С изключение на твърдението ти, че мястото, където се обслужвали клиенти било публично място. То е частно място, твоя собственост. Същите съображения, които излагаш по останалите места, трябва да важат и за него.
Благосъстоянието на тютюнопроизводителите е последното нещо, което ме интересува, as a policy matter и като личен избор.
От друга страна тези работници да работят ли са дошли или да пушат.
Що се отнася до дискриминационното – колегата горе лансира по-скоро идеята да има заведения за пушачи и заведения за непушачи. Това първо е игнориране на една група клиенти от един ресторантьор и друга група от друг рсторантьор и второ е невъзможно да се осъществи така, че количеството на едните заведения и на другите да отговаря на пропорциите на непушачите срещу пушачите. В Русе се сещам за едно такова заведение за непушачи, което не е само заведение за бързо хранене. Ресторантьорите нямат сметка да има заведения само за непушачи, защото с цигарата добре върви и бирата или ракията, а ракията се продава добре със шопска или овчарска салатка и работата става навързана като единственото, което клати феса е интереса за материално благополучие на ресторантьора, но не и за създаване на условия клиентът, който е непушач да си запази здравето.
Krassyo,
нищо подобно се съм искал да кажа.
Не ме е грижа какъв резултат ще се получи от свободното договаряне и отношения между равнопоставените индивиди, а своботата им да влизат в договорни връзки и да определят съдържанието им.
Конкретният резултат, получил се от спонтанно формиралия се ред в отношенията, в условията на свобода на избора.
Фактът, че не разбираш тази проста идея, говори, че свободата и непринуденият ред за теб са излишни понятия. Ти просто искаш на наложиш насилствено определен харесван резултат на индивидите.
Редът може да възникне и е най-устойчив когато възниква спонтанно от непринудените свободни договорни отношения между равнопоставени индивиди, не когато е продукт на принуда от страна на публичната власт за постигане на КОНКРЕТЕН резултат.
От икономическа или от хуманна гледна точна разглеждаме устойчивостта?
Ако разглеждаме от икономическа гледна точка – държавата е потърпевша от тютюнопушенето. Отрицателните му ефекти върху човека имат директно отражение върху икономиката на една държава – повече болни – по-малко трудоспособна част от населението, повече разходи от страна на системата на здравеопазването, повече помощи и прочее. И моля те, недей да твърдиш, че тютюнопушенето няма негативен ефект върху човек, още повече върху пасивния пушач.
Икономиката познава не едно или две течения (разбирай икономически школи), които твърдят, че държавата активно трябва да се намесва в икономиката. Ето ти пример на рестриктивна политика относно тютюнопроизводството. Дали това ти харесва или не – друг въпрос.
От хуманна гледна точка – при всеки един случай е по-ощетен непушача. Дали ще го ощетява ресторантьора, държавата която не си мърда пръста за това дали се спазват изискванията за разделяне на помоещение за пушачи и непушачи. Ако искам да си тъпча дробовете с дим мога да си наклада оган на село и да си стоя около него вместо да правя същото в заведението, в което съм седнал да си убия времето.
Смея да отбележа, че това лято като бях във Варна попаднах на едно доста добре климатизирано заведение, където седнахме в зоната за непушачи с мой добър приятел пушач и не усетих ни най-малко миризма на цигари. В Русе броят на добре климатизираните заведения, в които се диша е колкото пръстите на едина ръка по избор. Това според мен говори, че на голяма част от ресторантьорите не може да се има доверие, че спазват каквито и да е разпоредби.
Мисля, че дискусията вече се изчерпа. Аз с непроменено мнение твърдо стоя зад позицията на цивилизованите и напредлани икономически държави, които доброволно наложиха ограничения върху тютюнопушенето на обществни места и приветствам въвежданите рестрикции спрямо тютюневия дим (не спрямо пушачите, защото някои манипулират с това), защото те показват загриженост за здравето на европейския гражданин – нещо с което можем да се гордеем. Напълно извратено е да наричаме това неофашизъм или каквато и да е дискриминация към група от хора.
Граждани пушачи,
Съзнавам, че това да пушите е ваш личен избор и право, но от вашето тютюнопушене умират над 200 000 човека всяка година без да са запалвали цигара, а 700 милиона са пасивните пушачи – да тези, които всеки ден опушвате с дима от цигарите си.
Знам, че ще кажете, че това е право, което вие имате. Правото, обаче свършва до лапането на цигарата. В момента, в който я запалите, вече започвате да вредите и на мен, аз не искам да съм един от 200 000 които ще умрат, заради правото ви на избор.
Направете си стая у вас, сложете си хубави плакати и пушете колкото искате, но когато влезете в асансьора или излезете на улицата – нямате правото да ме задължавате да поемам отровата, което изпускате от устата си.
Оправдания много може да намерите за да лапнете цигарата. Не ви виня, а ви моля да не ми пречете да живея още много, вместо да умра от белодробна инфекция или рак, породена от вашите цигари.
Благодаря Ви предварително.
Копирано от моя блог:
http://www.bogomil.info/1221/
Krassyo,
Не разделям икономическата от хуманната гледна точка. Дискусията наистина се изчерпа, защото за да има дискусия, трябва да има минимално необходими общи познания и/или изходни позиции, които в случая не са налице. Впрочем щом сте стигнали до дотам да твърдите, че икономиката познава не едно или две течения (разбирай икономически школи), които твърдят, че държавата активно трябва да се намесва в икономиката, без да правите никаква разлика между тях и дали са верни, значи, че дискусията е изчерпана.
Не знам дали са верни данните да жертвите на тютюнопушенето и за вредата от пасивното пушене (а те почти сигурно са преувеличени), но точно те са един главен аргумент, защо държавата не трябва да пречи на тютюнопушенето. След като то е толкова вредно и убива/скъсява живота на толкова хора, значи държавата има интерес то да бъде широко разпространено, че да й облекчава разходите.
Между другото не съществува такова нещо като “общество” и “държава”, което да има свои интереси и права – само индивиди, участващи в едно или друго качество, влизащи в едни или други отношения и имащи различни интереси, желания и цели.
Не отричам, че тютюнопушенето има neighbourhood effects. Съществуват прагматични причини, незабранени от принципите, които поддържам, за забраната и регулирането на тютюнопушенето на ОБЩЕСТВЕНИ места. Но ресторантът, кафенето, барът, галерията и пр., собственост на частно лице, не са обществени места, а частни. Не виждам защо тези места трябва да са по-малко частно място по отношение властта на собственикът да определя правилата за тютюнопушенето отколкото жилището му.
Виждам че си далеч както от икономиката като наука, така и от правото като цяло. Не бих те пожелал като управляващ никому, след като смяташ че:
Но в политиката по-лесно се вреждат хора с такива разбирания отколкото с градивни и полезни за обществото.
Това бяха логическите последствия от методологическия колективизъм – светогледа, към който ти се придържаш – сведени ad absurdum от мен. Това не са моите разбирания.
Аз съм методологически индивудиалист, laissez faire капиталист и защитник на правата на индивида.
И не разсъждавам от гледна точка на “държавата”, “обществото” или друг някои колективитет.
Колкото до правото, разбирам доста смея да кажа от него, пък и скоро мога да се окажа в позиция да го прилагам в правни спорове.
С риск да минем в offtopic е явно, че разбираш и от Google & Wikipedia 🙂
I plead exhaustion.