че нямам право на свой живот?
Практически означава – в определени граници. В отговор на интервюто на Доган в Дневен Труд (Като съм политик, това означава ли, че нямам ли право на свой живот)
Не е личен въпрос дали стандартът съответства на равнището на доходите. Очилата Kawasaki на Сара Пейлин струват 375 долара, а обувките Ферагамо на МакКейн – 520 долара.
Няма свой живот на политиците и когато хората изясняват моралните им качества. Vanity Fair провежда разследване дали през лятото на 1964 г. лейтенант МакКейн е участвал в пътно произшествие и има ли засегнати. Медиите публикуваха обжалването на отказа на военна болница да предостави информация по инцидента. Събитието е отпреди 45 години, но се смята, че към него и днес има значим обществен интерес.
За разлика от останалите, политиците не могат да се крият зад аргумента за свой живот дори когато се иска информация за здравословното им състояние. Регламентирано се публикуват бюлетини за здравословното състояние на високопоставените.
Шокира разликата в отношението към медиите. В тая толкова дълга предизборна кампания в Америка бяха извадени какви ли не случки от миналото на кандидатите. И въпреки че понякога става въпрос за незначителни неща, те никога не подминават въпроса, не си позволяват надменност и не казват “нямам ли право на личен живот”. В тоя ред на мисли, Сара Пейлин си купи тоалети за 150 хиляди с партийни пари (известен произход, касови бележки и разписки) и това (с право) обиди много хора. Колко струват сараите и с какви пари са построени? И тая летяща чиния кой обръч ще я спонсорира?
Шокира.
Днес към нас са се присъединили и депутати от ЕП:
Евродепутати шокирани
От малко време насам се питам – кога стана нормална реакция да ти е приятно да ти ровят из личния живот?
Да, това се изисква от политиците, „обществото”, жълто и гнусно и алчно, го изисква, но това не е здраво. Нормално е да се опиташ да пазиш някакви части от живота си за себе си.
И, не, не е разбираемо да ти ровят из медицинския картон. Това е грубо нахлуване в личното пространство.
Има разлика между медицинския ти картон и съдебното ти досие.
Има разлика между сексуалния ти живот и парите на данъкоплатците.
Аз съм данъкоплатец, който не желае да научава за здравословното състояние на политиците. Това е нарушение на моите изисквания като данъкоплатец. И клиент – защото това е все едно съм клиент. Не искам парите ми да отиват за това.
Както казвате, има оправдана и неоправдана намеса.
Политиците се държат така, сякаш всяка намеса е неоправдана.
Жълтите издания – така, сякаш всяка намеса е оправдана.
Съдилищата (на основата на законите) с практиката си създават критерии за разграничаване на оправдана от неоправдана намеса. Съдебната практика ориентира къде е границата между т.нар. оправдан обществен интерес и просто любопитство.