Изказванията на министър – председателя Станишев и на министър Петър Димитров, освен че са в противоречие с чл.117, ал.2 от Конституцията на Република България, съдържат и неистини. Не е вярно, че съдебният акт не е мотивиран. Определението на съда е мотивирано, същото е изпратено на медиите още на 6 ноември и всеки грамотен човек може да го прочете и да разбере, че само мнозинството на кредиторите, а не съдът има право да решава за броя на синдиците и кои да са те конкретно.
Не е вярно, че постановеният от градския съд акт не подлежи на обжалване. Обжалването пред апелативен съд е изрично предвидено в Търговския закон.
Не е вярно, че невъзможността да бъдат изплатени трудовите възнаграждения на работниците се дължи на постановения съдебен акт от Софийския апелативен съд.
Недопустимо е представители на изпълнителната власт, и то министър-председателят на държава членка на Европейския съюз, да коментират по същество един съдебен акт и то от гледна точна на икономическа и политическа целесъобразност.
*
Удивителни са двата аргумента на министър-председателя срещу едно съдебно решение: (1) юристите на БСП и на две министерства смятали така; (2) работниците имали нужда от защита.
Не е за вярване, че си го е позволил. Напомня Берлускони, той говори всичко за съда – а и изобщо всичко.
Станишката се прави на по-социален и от синдикатите. Гол популизъм върху празната му глава…
Иначе звучи безкрайно предизборно: “работниците имат нужда от защита”…
Хехе 😀
“Познавам едни юристи, те са по-прави от съда”.
Всъщност е смешно, хаха, но никой не се смее.
Интересното е, че когато трябва да се избяга от отговорност се казва “Да оставим съдебната власт да си свърши работата..”.
В случая сработва синдромът на “правоимащите” присъщ на тези, за които решенията на съда не са задължителни или не е необходимо да се обжалват със съответните процедури пак пред други органи на съдебната система, а не да се говори за морал или интереси или други неща извън закона и правото.
Още по интересно е, че май нямаше журналист, на който това да направи впечатление.
Реагираха. Будните реагираха.
Съвсем точно е наблюдението ви за “Да оставим съдебната власт да си свърши работата”.
Аз мисля, че е неправилно Съюзът на съдиите да изриза с такива декларации. Преди всичко, той не е представителен, не всички съдии членуват в него. Второ откъде накъде някакъв си съюз ще говори от името на тримата апелативни съдии, постановили определението, разгневило мин. председателя?
Щом те са решили, че е под достойнството им да огтоварят на това нищожество, което ни е мин. председател, откъде накъде съюза на юристите ще отговаря от тяхно име.
Освен това защитата на съдебната власт от нападки на изпълнителната, за дъ бъде ефективна, трябва да име от среди извън съдебната.
За сравнение, когато преди известно време министъра на вътрешните работи във Великобритания нападна съдии, че давали ниски присъди (предимно по дела за сексуални престъпления срещу деца) и не зачитали справедливото възмущение на обществото, пръв в защита на съдиите се произнесе лорд канцлера, който дори принуди министъра публично да се извини.
Този случай и на мен направи голямо впечатление. В предизборната борба за легитимност явно “враждебният друг” може да се търси и в съдебната система. Жалко. Поне да беше смислено аргументирана критика…
Всякак е зле да се изказва по същество, аргументирано и не. Грешката е в лицето.
Съгласна съм.