Европейската комисия е изготвила и внесла в Съвета доклад за хода на модернизирането на университетите – за конкурентна Европа в глобалната икономика на знанието – SEC/2008/2719 към COM(2008) 680 final.
Има препратка към подробен доклад в числа за хода на реформата, включително за финансирането и резултатите. Последни и предпоследни места за България – но информацията иска по-обстоен и експертен прочит.
С цялото ми недоверие към системата на количествените критерии (benchmarking), към средата на доклада издирих един, по който България е напред: процент жени измежду завършилите математика и точни науки. 45.6, най-висок за EU-27, при 30.7 среден процент.
Интересно е и, че (единствено) в Естония и България жените ползват интернет повече от мъжете (стр. 108)
ето само един пример за проблема с количествените индикатори: не е ясно ( а и не често се задава въпросът защо е така) каква е качественото им съдържание и изобщо съизмерими ли са:
Comparison between national scores in the two
surveys is informative because of the different
approaches to measuring skills. Why is it that
countries such as Bulgaria, Italy or
Luxembourg perform relatively better in
PIRLS than in PISA? Are they more focused
on curriculum knowledge that on real-world
competences? Could it be that younger cohorts
(4th graders) are better prepared in literacy
terms? More research is needed to clarify and
highlight the complementarities of the two
surveys.
Казват хората, още данни трябват, за да се направят коректни изводи.
Казали са го хората, да. Само че проблемът не е само в това да се осигурят още данни на килограм, а и в различния смисъл, който всяка държава се разбират и измерват едни и същи индикатори, например образование. Няма как да се стандартизират смислено количествени данни от толкова разнородни източници, освен може би ако и когато всички те се набират от една и съща агенция (което пък си има собствени недостатъци) – а подобни доклади, поне в момента, винаги ползват национални данни. Разбира се, това винаги е проблем дори в националната статистика, която се събира поетапно и много може да се загуби или измени по пътя. Така, на общностно ниво, пътят от цацата до кита става още по-дълъг и статистическата грешка (качествена и количествена) започва да става много по-значима, отколкото обикновено се приема…та затова е това ми недоверие към количествените индикатори. Ама като няма качествени, и такива доклади с кориците ще се гълтат. Просто с едно наум.
Да стандартизират методиките не може ли?
Да възложат, както възлагат за други неща, първо разработване на методика, а после с конкурс да изберат и кой да направи изследване по държави – така не може ли?
Така мерят много неща за телевизията, сега ще мерят плурализъм например.
Всяка държава си има НСИ и различни традиции. Евростат ползва много национални данни. Може и да може да се договорят, някой, някъде, не знам, това би бил вариант за подобряване на резултатите, но по трасето винаги има загуби, които обикновено се приемат за незначителни, но често всъщност са много значителни. Изобщо количествените методики в такива големи мащаби по социални въпроси никак не са точни.