Това е простичко

  • Първанов: В контекста на предстоящите европейски избори България  става заложник на битката между основните сили и претендентите за спечелването им.
  • Станишев: Решението е несправедливо и ЕК прилага двойни стандарти.
  • Ангел Найденов: Опозицията има принос за това решение.
  • Емел Етем: Грамотността на българската държава не е на такова високо ниво, за да се справи с тази сложна технология.
  • Илиана Йотова: Отговорност носят предходното и по-предходното правителство, които са поемали такива задължения. И съдебната система.
  • Миглена Тачева: Как съдиите да се произнесат без обвинителни актове.

Европейската комисия (Катрин Дей): Искаме резултати. Не искаме нови планове, искаме резултати. За нас върховенството на закона е над всичко. Искаме виновните осъдени. Искаме да знаем къде отиват парите. Това е простичко. Не разбирам какво говорят. Вероятно съм пропуснала нещо при превода.

13 thoughts on “Това е простичко”

  1. Наистина е простичко, но наглостта на ватмана и компания няма край – според Lev.bg, “Премиерът Сергей Станишев смята, че половината от финансовите министри на страните членки на Европейския съюз би трябвало да си отидат заради икономическата криза. Според него обаче това не важи за българския министър на финансите Пламен Орешарски.”

  2. Алекс's avatar Алекс says:

    Не е като едно време а? Не, не е!

  3. ro-tex's avatar ro-tex says:

    Не е ли?
    Да е ясно кой взима решенията? Не.
    Да е ясно защо ги взима? Не.
    Да може народът нещо да направи по темата (освена да стърчи по безсмислени митинги и протести, на които никой не обръща внимание?) Не.

    Не е ли като едно време? Не знам – предполагам, че е въпрос на гледна точка…

  4. HemlockAutumn's avatar Eneya says:

    Онези моменти, в които започваш да се замисляш сериозно над идеята дали глупостта е заразна или се предава само по депутатски (политически) път.

  5. хех, политиката е такава игра, че там дори и да си виновен, никога няма да си признаеш, че си сбъркал 😉 Земята ще спре да се върти в деня в който някой политик каже “Съжелявам, сбърках” или “Съжелявам, виновен съм”…

  6. хех, политиката е такава игра, че там дори и да си виновен, никога няма да си признаеш, че си сбъркал 😉 Земята ще спре да се върти в деня в който някой политик каже “Съжелявам, сбърках” или “Съжелявам, виновен съм”…

  7. nv's avatar nv says:

    Ако се хвърлиш при поледица с автомобил в канавката, като не нараниш никого си виновен като водач поради несъобразена скорост, а като управляваш държава и изпуснеш милиони или не свършиш неща за милиони има начин и форма да кажеш, че вината не е твоя, даже, че няма вина и прочее словесни упражнения и пак споменаване на морал, там където има закон.

    Те ти говорят за върховенство на закона, ти за морал.

  8. nellyo's avatar nellyo says:

    Брюксел говори на България бавно, отчетливо, просто, едно и също, едно и също, едно и също, едно и също…

  9. HemlockAutumn's avatar Eneya says:

    Да де… те говорят бавно и ясно. Ама нашите са глухи. Може би е време да се съберат пари и да се закупят книжки за четене по устни или поне преглед при УНГ.
    Като си говорим за закони пък, ето нещо, което, като изключим изневярата, би било доста смислено да започне да се прилага и по нашите ширини.
    http://dnes.dir.bg/2008/11/28/news3667530.html

  10. nellyo's avatar nellyo says:

    Глухите са чувствителни и разбиращи. Глухите не са самодоволни и самодостатъчни. Тези са нечувствителни и тежко арогантни, за глухите е обида да се сравняват с тези по комуникативност (без Тачева, към която имам симпатии).

  11. mastylo's avatar blogami says:

    Към горните цитати ми се иска да добавя и Етем: Логично е да не сме се справили с проектите по ФАР, защото тези програми са предприсъединителни и следователно обучителни!!! Всъщност вярно е, че има проблем в комуникацията. Първо, тя би следвало да е приемане на съобщение. В нашият случай явно такова приемане няма поради липса на елементарно разбиране на нещата. Горното изказване е добра демонстрация. Друго подобно нелепо изявление на “отговорен” наш политик беше, че в България вече нямало предприсъединителни фондове, защото сме се присъединили. На фона на тези нелепици не си заслужава да се коментира избощо компетентността им, особено по европейски теми – “Брюксел” за тях е само географско понятие. Ако много се наложи да го свържат с институциите, не дай си боже с политиките, най-много да се получи нещо подобно на образа, който се вижда в калейдоскоп…
    Другият проблем в комуникацията е съдържанието на съобщението и тук Комисията има своята вина. Трудно е да обясниш на проблема, че е проблем. Така де, тук няма грешка. Проблем не са “200 чиновника”, а “200 политика”, които смятат, че длъжностната им харектеристика е да носят по няколко мобифона, да имат служебни коли и ходят на почивка за чужда сметка. Е, от последната седмица личи, че Комисията се опитва да се поправи. И Оли Рен и Катрин Дей не се поколебаха да кажат, този път без дипломатичности и в прав текст, че проблемът е политически. И тук Станишев е прав като твърди, че Комисията подхождила към България по необичаен начин, тъй като обикновено Комисията не си позволява да дава оценки свързани с вътрешните работи на държавите-членки. Ако “200-те политика” не се вземат в ръце, историята с акредитацията скоро ще им изглежда само като дъжд в горещ летен ден. Защото Катрин Дей си позволи да изрече и нещо друго:
    “Дей изтъкна една много важна причина за решението на ЕК… това е “политическото решение” България и Румъния да бъдат приети в ЕС през 2007 г., а не година по-късно например, заради което ЕК е станала гарант пред другите страни членки в съюза за правилността на това решение.

    След като България не може да покаже 100% готовност за членството си в областите на контрол върху разходването на европейски средства и съдебната система – налага се ние да работим интензивно…”

  12. nellyo's avatar nellyo says:

    Политическото решение за приемане беше много нужно за реформата

    Но къде е реформата в цялата картина? Не е за гледане: къде е реформата?

  13. mastylo's avatar blogami says:

    Реформите май умряха преди доста време, която и сфера да погледнеш. Всичките управленски стъпки са сякаш в ритъма една крачка назад и после три крачки в страни.
    И понеже тези дни е много дискутирана схватката между агентите Димитър и Алберт, това което мен най-много ме потриса всъщност е абсурда на прокрадващата се история за Правец, която е също така историята на Ловеч, на Сливен и със сигурност на много други места. Усещането ми е, че сме се върнали обратно в 1994-95. Само дето, ако тогава много хора вярваха, че членството в ЕС ще ни вкара в правия път, то сега всичко се случва въпреки него!?!

Leave a comment