Медийно право

Филиз Хюсменова, евродепутат от ДПС, публикува в Стандарт есе, озаглавено “Право на информация за частна употреба“.

Като взема повод от 60-годишнината на Универсалната декларация за правата на човека, авторката дели правата на две категории: такива, които са по-близо до инстинктите и нарушаването на които всеки естествено квалифицира като престъпление, и други права като правото на информация и правото на свободно изразяване на мнение.

“Защо обаче с информацията често се получава нещо като нищо? Вече месеци наред сме свидетели на “гръмване на скандали”. Като че ли всяка новина става по новина, ако я прекръстим на скандал. Следват моментални реакции по скандала, потърсени обикновено сред тези, които не са най-компетентните по въпроса. Много често се коментира отделният фрагмент сам за себе си, а не като част от цялото. Изказват се хора, които не разполагат с пълната информация. Върху отделни късчета от нея се строят хипотези, разплитат се истории и се предполагат изводи.  Всичко това се развива под благовидната защита на правото на информация.”

И извод: “Реализацията на правото ни на информация се нуждае от хигиенизиране. Не само защото е в състояние да филтрира правото ни на убеждение. А и защото в перспектива то е способно чрез интензивна комуникация между активните му носители да провокира промяна в културата.”

Конституционният съд  е забранил правата да се делят на  важни и неважни. Да, свободата на словото не е абсолютна, но границите са конституционно определени. Няма правна пречка да се изказват хора, които не разполагат с пълната информация. Няма правна пречка да строят хипотези. Няма правна пречка да говорят и неподготвените. Кой може да говори подготвен и с пълната информация за имотите на Доган? Или за козела на президента? По модела Хюсменова тези теми трябва да се хигиенизират.

Ако наистина желанието на авторката е хората да се изказват подготвени –  много просто:  прозрачност.