В обществото се формира чувство на всепозволеност и пълно пренебрежение на нормите.
Казал Пирински. Съвършено вярно. Народните представители по време на мандата на Пирински гласуват с чужди карти и по този начин демонстративно нарушават Конституцията: чл.81 (3) Гласуването е лично и явно.
Първо Парламентът формира чувство на всепозволеност и пълно пренебрежение към нормите чрез опорочения начин на вземане на решения. В този смисъл (по искане на президента) е и Решение 8/2003 на Конституционния съд :
Изискването на чл. 81, ал. 3 от Конституцията, че “гласуването е лично”, представлява основополагащ в работата на Народното събрание конституционен принцип. Независимо от вида и конкретно избрания начин на гласуване правото на всеки народен представител да участва в него е лично конституционно право, което е недопустимо да бъде упражнено от другиго. Съдържанието на това право е, че гласуването при приемането на актовете на НС е акт на лично действие, при което народният представител изразява непосредствено, свободно и независимо лична воля в съответствие със своята съвест и убеждения.
*
Това е всепозволеност: системното нарушаване в рамките на целия мандат на Пирински на “основополагащ в работата на Народното събрание конституционен принцип.”
А все пак не е ли по-важно кой какво е гласувал (за, против, въздържал се) отколкото кой е натиснал копчето?
Аз много бих искал да има свободна база данни на сайта на парламента, от която да видя ‘voting history’-то на отделните депутати. Мисля, че тогава ще са по-отговорни за решенията, които взимат. За мен лично няма никакво значение дали са гласували лично или чрез някой колега.
Важно е кой какво подкрепя, но не е известно. Всъщност известно е, но не знам на кого. А за Европейския парламент например е известно и всеки може да види всяко гласуване на всеки депутат.
Конституцията иска лично гласуване. Защо са 240 в парламента, ако не гласуват лично. Тогава да не са 240, а по един представител на партия – който гласува с всички свои гласове.
Да, съгласен съм че гласуването с чужда карта е нарушение на закона, просто смятам че анонимността (както на практика се получава) и от там – безотговорността на гласуването е по-големия грях.
Важното е, че г-н Пирински се опитва да се бори срещу това явление – като поръчва нови системи за гласуване за половин милион лева. Засега неуспешно. А ако се махне едно “може” от правилника за дейността на народното събрание всичко може да се оправи: (чл. 116)”председателя може да отстрани от едно заседание депутат, който гласува с чужда карта”. Не съм юридически компетентен, но ми се струва че г-н Пирински не нарушава правилника? Може да изгони, а може и да не изгони.
В Сръбския парламент няма “може” 🙂 :
(Article 120) If a Deputy should use the identification card of another Deputy or otherwise abuse the electronic voting system, the Chairperson of the National Assembly shall propose that he/she should be ordered to leave the sitting, while any votes taken at the time the abuse took place shall be annulled, and shall immediately be followed by repeated identification voting.
http://www.parlament.sr.gov.yu/content/eng/akta/poslovnik/poslovnik_7.asp
Барозу каза на Станишев – не ни отчитайте усилия, искаме резултати. И за чуждите карти е така – не знам какви системи поръчват, но гледаме как гласуват.
Въпросът не е дисциплинарен, а конституционен. Аз не се интересувам дали ги отстраняват за един ден или не, а че нарушават конституцията, когато десет души в зала приемат закон.