На 18 февруари 2009 в САЩ се очаква да е студено. Това е проблем за американците: тогава се прекратява аналоговото разпространение на програми. Трябваше да сме готови, пише Ню Йорк Таймс, да не се налага хората да излизат в снега да си купуват устройства (конвертори) или да се катерят по заледените покриви да си оправят антените.
В България няма никакво значение за цифровия преход какво е времето през февруари. Има значение колко е дълга коледната ваканция, защото измененията на законите са в сюрреалистичен вид на второ четене в парламентарните комисии.
Австрийците, които искат да купуват НУРТС, обещали на СЕМ да спазват задълженията на БТК по наземното разпространение на програмите на БНТ и БНР.
Продажбата още не е одобрена, законите не са казали какво ще става с цифровите мрежи, но техническият директор на купувача вече чака правителството да му обяви търг за наземно цифрово разпространение на програми (може да не е търг, може да е конкурс – той откъде знае?) и се вадят аргументите “в цяла Европа, а и по европейското право.”
Ах, как ще се измъчат депутатите, ах, при тези съвместими и несъвместими ограничения на (иначе неограничено) свободната им воля. Българският цифров преход страда от надхитрянето на обръчите – а не от студеното време.
