Има ново решение на Съда от 5 март – едно от малкото, в които за телевизията – освен като за бизнес – се говори и като за култура.
В решението си по дело C 222/07 Съдът на ЕО се произнася по кралски указ в Испания, с който на телевизионните оператори се налага задължението да предназначават 5 на сто от приходите от дейността си от предходната година за финансиране на производство на европейски игрални, късометражни и телевизионни филми, като 60 на сто от това финансиране е за продукции, чийто оригинален език е един от официалните езици на Кралство Испания.
Съдът отговаря утвърдително на въпроса дали задължително финансиране за произведения на национален език е в съответствие с общностното право.
Както отбелязва генералният адвокат, подобна мярка представлява ограничение на много от основните свободи – свободното предоставяне на услуги, свободата на установяване, свободното движение на капитали и свободното движение на работници. Но то може да бъде обосновано, при положение че отговаря на императивни съображения от обществен интерес, доколкото е в състояние да гарантира осъществяването на преследваната цел и не надхвърля необходимото за постигането й.
Съдът признава за императивно съображение от обществен интерес защитата и насърчаването на съдържание на официален език на държава от ЕС. Според Съда, език и култура са вътрешно свързани, според Конвенцията за опазване и насърчаване многообразието от форми на културно изразяване, която прогласява в своя преамбюл, че „езиковото многообразие е основен елемент от културното многообразие“.
И повече – това (поне при условията на испанското решение) не е държавна помощ.
Решението е важно и за нас, имаме подобна норма в ЗРТ.
