В България е възможно важни решения, включително закони, да се приемат в напълно непрозрачна среда. Така че никой да не носи отговорност. И това да е устойчив стил на безконтролност.
За контраст: ново решение на Първоинстанционния съд по прилагане на Регламент 1049/2001 за достъп до информация.
Европейската комисия взема решение за токсичност на определени вещества на основата на решение на експерти. Производител, засегнат от решението, изисква стенограми и други документи от заседанията на експертите, за да проследи основанията за изводите им. ЕК отказва.
Първоинстанционният съд започва обсъждането точно оттам, откъдето и българските граждани трябва да започват, когато институциите действат непрозрачно: от чл.1 на Договора за ЕС, според който “в ЕС решенията се вземат възможно най-открито и възможно най-близо до гражданина”.
Според рецитал 6 от преамбюла на Регламент 1049/2001, подчертано широк достъп се дава до документи, свързани с изготвяне на законодателни актове.
Съдът анулира решението за отказ до информация като противоречащо на общностното законодателство: тъй като ЕК не е посочила как разкриването на исканата информацията ще попречи на процеса на вземане на решение, тя е в нарушение на чл.4.3. от Регламент 1049/2001.
А тук законопроектите се разнасят като позиви. Тези хора не се интересуват от Договора за ЕС.
Само от това да не се интересуваха хората в България…
Защото не депутатите са виновни.
Са.
Иначе комитологията е прозрачна, казват.
Поне като влезеш в съд, след има-няма четири години ти дават стенограмите.