Михаил Вешим: Няколко години бях сценарист на сатирично куклено шоу по TB7. Шоуто се харесваше, имаше висок рейтинг и вярна публика, а на медийния фестивал в Албена печелеше награди. Преди няколко месеца телевизията бе продадена и първата работа на новите собственици бе да спрат сатиричното куклено предаване. Без обяснения, направо: от утре да ви няма! При пълно нарушение на договорите, които бяхме подписвали. Ние, хората от екипа, веднага разбрахме причината за спирането. Новите собственици не искаха сатира, защото парите им се свързваха с куклата, която присъстваше във всяко предаване – една кукла с очила и брадичка катинар, дето е част от управляващата коалиция и притежава сараи в Бояна. Така че ставаше дума не за някаква особена програмна политика, а за чиста цензура. Цензура по време на демокрация, когато управляващите се тупат по гърдите, че у нас има свобода на словото.
Сп. Мениджър
За съжаление свобода на словото има само в блога на Нели Огнянова.
(dzver пред списание Мениджър)
Грешиш. Самоцензурирам се.
Нели,
Михаил Вешим се оплаква, защото са го спрели. Но забравя да каже, че в края на краищата сме пазарна икономика и Собственикът има право да казва какво иска и какво – не.
Същата медийна група (?) е собственик и на “Монтиор”, в който се появи следната статия: http://www.monitor.bg/article?id=194316
НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ МИНИСТЪР ДО ВТРЪСВАНЕ
На фона на тази статия… какво е постигнало кукленото шоу на Михаил Вешим? Служи за отдушник на авторите? Помогнало е някой корумпиран министър да бъде разследван?
Пускам този коментар, защото търсачките в интернет може и да не съумеят да направят асоциация на тази статия с името на Ахмед Доган.
Поздрави за хубавия блог и работата Ви като цяло.
Само държавата може да цензурира. Собственикът на една частна медия не може да цензурира. Нещо повече действията му по изгонване от неговата собственост на лице, чието слово не одобрява, не само че не е чензура, а само то е защитено слово.
Много се извинявам за което, но това шоу с куклите беше много голяма тъпня.
В коментарите има два въпроса, по които е интересно да се поговори повече, аз имам различно мнение от тези в коментарите по-горе:
(1)Кой е субектът на цензурата. Не е вярно, че само държавата цензурира. Имаме дефиниция в закон.
(2)Какви са правата на собственика/издателя.
Собственикът/издателят може да казва какво иска в открито обявена редакционна политика.
Вени, правото да се изразява позиция не е ограничено от изискване за ефективност. А че Монитор е писал срещу НВ не е аргумент за журналистическа свобода, а дори тъкмо напротив – ако следиш какво става напоследък.
Хм, хм, пак се появява темата за етиката и цензурата.