В ново решение по делото Társaság a Szabadságjogokért v. Hungary Европейският съд за правата на човека се произнася за правото на достъп до информация, с която разполагат институциите.
Решението на ЕСПЧ свързва директно правото на информация със свободата на словото (чл.10 Конвенцията): когато институция не предостави на гражданите информация, представляваща значим обществен интерес, тя препятства обществените дебати по съответната тема и не допуска оценка и контрол на обществеността върху дейността на институциите. Това, според Съда, е форма на цензура и противоречи на принципи в Резолюция на ПАСЕ 1087 (1996) и досегашната практика на Съда.
В конкретния случай Конституционният съд на Унгария е отказал да предостави информация, с която разполага, относно законодателството, свързано с употребата на наркотици. Съдът квалифицира монопола върху информацията като форма на цензура, тъй като препятства информираното участие в публичните дебати по важен за гражданите въпрос.
Това решение дава основание да се квалифицира като проява на цензура и начина, по който българските институции вземат ред свои решения в условия на информационен монопол – с цел да предотвратят възможността за информирано участие в публичните дебати по важни за гражданите въпроси.
Безкрайно глупаво решение. Мисля скоро да напиша нещо по въпроса.
Правото на достъп до обществена информация не е част от свободата на изразяването. Изразяването на каквото и да е мнение не се
накърнява от факта, че държавата не предоставя достъп до информация, който
тя притежава. В случая е приложен еволютивния подход и съвременните
стандарти в държавите членки на Съвета на Европа. Но практиката на съда е
категорична (Johnston v. Ireland, A112 (1986)) еволютивният подход може да
се използва, за да се разшири значението на правата, предвидени в
Конвенцията, респ. да се намали значението на допустимите органичения на
правата, предвидени н Конвенцията, но не и да се даде защита на съвършено
ново право, непредвидено в Конвенцията. А правото на достъп до обществена
информация е ново, различно по същността си от правото на свободно
изразяване, право.
Правото на свободно слово не е право на достъп до информация, която, ако бъде достъпна за търсещия я, би му позволила да си състави по-добро или различно или по-лесно прорагандируемо мнение по някакъв въпрос.
Вероятно правото на достъп до обществена информация е изкбючително важно и заслужава да бъде защитено от ЕКПЧ, обаче не е. Дано Унгария обжалва и Голямото отделение отмени това решение.
Да, изключително важно е и заслужава да бъде защитено, аргументи и тук. Мисля скоро да напиша нещо по въпроса.
ЕСПЧ намира основания за защита на достъпа в чл.10 Конвенцията не за първи път.
Да, но тълкуването по чешкото дело е било obiter dictum, тъй като съдът е приел, че в конкретния случай така или иначе няма нарушение на правилото за достъп до информация. Докато в скорошното унгарско дело тълкуването е било ratio decidendi.
Иначе с по-старите дела, които се цитират в линка, съм напълно съгласен. Впрочем те представляват добър пример на еволютивното тълкуване, за което говоря – държавата нарушава правото на свободно слово на трети лица, като пречи на журналистите да получават, разпространяват и информация и мнения.
Това е едно разширително тълкуване на право, което вече е защитено от ЕКПЧ – но това е все същото право – негативното право на ненамеса (освен в…, при…) на държавата, а не някакво ново, позитивно право на достъп до информация.
Впрочем и двете решения не са на Голямо отделение, тъй че все още има надежда, че ще бъдат отменени като прецедент.
П.П. Ако публикувате нещо по въпроса, сигнализирайте на email-а ми или в този блог.
Това не е
Това, което наричате надежда за отмяна, аз наричам риск.
Според решението, държавата нарушава чл.10, когато има информационен монопол. Когато държавата пречи на информирано участие в значими обществени дебати чрез отказ да предостави информация, която тя притежава (често – произвежда, затова притежава), а хората – не.
Изисквайки от държавата отказ от информационен монопол, ЕСПЧ иска да “изравни” гражданите и държавата по информационен ресурс при обсъждането на важните въпроси. Дали това “изравняване” се основава на ново позитивно право, може да е въпрос на теоретични спекулации – но принципът на информираното участие трябва да се отстоява категорично.
Красивите фрази прикриват същността на проблема – един межд. съд за защита правата на човека узурпира власт, като разширява правомощията си и дава защита на право, което не е защитено по учредителния му инструмент.
Но от друга страна, в чисто злорадски план, колкото по-зле, толкова по-зле.
Колкото повече “творчески” тълкувания на Конвенцията, толкова повече жалби (на практика сега всеки, на когото му бъде отказан достъп до общ. информация в 50 държави, членки на Съвета на Европа, може да се юрне да обжалва). Толкова повече този съд ще се задъхва и издъхва, и ще става все по-ирелевантен. Сега например минават поне 4-5 години до произнасяне на решение и то на първа инст.