Решението на Върховния съд на САЩ по делото FCC v Fox потвърждава правото на регулатора да налага санкции.
Медийно право
[Media Law] [Nelly Ognyanova]
Решението на Върховния съд на САЩ по делото FCC v Fox потвърждава правото на регулатора да налага санкции.
Скоро всички ще се изразяваме изключително естетически. Надеждата е, че до пет години дори няма да ни минават неприлични мисли през главите. Светло, светло бъдеще.
При следващия мандат на FCC пак ще стане правомерно, търпение един мандат.
Всяка мисъл може да бъде изразена по няколко начина. Важно е какво казваш. Важно е да можеш свободно да кажеш какво мислиш. Но важно е и как го казваш.
Всъщност, медии (per se) ли са медиите?
“Решението на Върховния съд на САЩ по делото FCC v Fox потвърждава, че правото на регулатора да налага санкции за неприлична реч не противорeчи на Първата поправка.”
Глупости на търкалета.
Съдът не е решил такова нещо.
Той не се е занимал с конст. въпрос, а само с адм.правния, като е върнал конст. въпрос на долната инстанция за произнасяне за първи път.
“Absent a lower court opinion on the matter, this Court declinesto address the FCC orders’ constitutionality. P. 26.”
На повърхността е така, за което коментаторите изразяват съжаление. Но извличат от решението доста повече от буквалния прочит.
The four dissenters, joined by Justice Clarence Thomas, who was in the majority, expressed doubts about the constitutionality of the policy. Thomas expressed misgivings about the court’s long-standing precedents that give broadcasters less First Amendment protection than other media.
С това любимият ми съдия Томас казва, че при евентуално връщане на делото във Върховния съд за произнасяне по конституционосъобразността на правилника на мед. регулатор, вероятно би подкрепил (на много по-широки основания) 4та, застанали на ос. мнение (всъщност 3ма, понеже вчера е пуснат силен слух, че съдия Сутър се оттегля от съда през юни).
Но с настоящото решение съдът (сиреч 4+Кл. Томас) НЕ се е произнесъл по конституционосъобразността на правилника. РЕАЛНО, а не ФОРМАЛНО.
@albert venn,
фактът, че съдът не се е произнесъл, не означава ли, че допуска, че правилникът не е неконституционосъобразен? Не означава ли, че “РЕАЛНО, а не ФОРМАЛНО” не се е произнесъл, че правилникът не е неконституционосъобразен?
Слуховете за Сутър ги мярнах в “The Washington Post”, каквото и да означава това.
Фокусирането върху думите сами по себе си, не измества ли вниманието от смисъла им? Глосаторстването е занимание забавно, но прекаленото внимание върху думите не е ли точно толкова опасно, колкото и изпадането в другата крайност? Няма никакъв смисъл да се спори кой съдия ни е по-симпатичен и кой има по-голяма харизма. Факт е, че има една граница на приличието, която не бива да се преминава САМОЦЕЛНО. Факт е, че граници не бива да се поставят САМОЦЕЛНО.
Съдът не се е произнесъл изрично по конституционосъобразността – и правилно е постъпил. Проблемът не е решен в обществото, за да го предрешава съд. Може би.
“фактът, че съдът не се е произнесъл, не означава ли, че допуска, че правилникът не е неконституционосъобразен? Не означава ли, че “РЕАЛНО, а не ФОРМАЛНО” не се е произнесъл, че правилникът не е неконституционосъобразен?”
Не, не означава.
Става все по-забавно ))
Така ли е:
-ВС като цяло не е взел изрично отношение по конституционносъобразност на правилата, а отделни съдии попътно са казали по нещо;
-не е сигурно как ще се произнесе, ако дойде ред да се произнася изрично/ четем Томас, Брейър, Кенеди;
-не е сигурно дали е желателно да се произнася, но може би ще се стигне до това – защото ако не се произнесе, се прилагат Ред Лайън, Пасифика и пр.;
-какво би надделяло, ако се произнасят – зависи и от състава (на мястото на Сутър се чака може би жена, може би по-специално бивш декан на Харвард).
Аз разсъждавам по същия начин (“ВС като цяло не е взел изрично отношение по конституционносъобразност на правилата, а отделни съдии попътно са казали по нещо” и “не е сигурно как ще се произнесе, ако дойде ред да се произнася изрично”), но приемам, че някой друг може да разсъждава по друг начин.
Естествено, много зависи от състава на съда как точно той би се произнесъл и, вероятно, дали би приел, че е дошъл ред да се произнася изрично.
Ако го попитат след решението на 2nd Circuit.
… и ако междувременно не е възприел нечий челен опит ))
Елана Кейгън няма как да е бившият декан на Обама, защото са горе-долу на една и съща възраст (той е учил в Харвард края на 80те, а тя е била декан от края на 90те).
Иначе, вторият апелативен съд е отменил оспорванана регулация на адм.правни основания, като изрично е посочел, че не взима становище по конст.правните въпроси. Върховният съд (или поне 4та съдии, образуващи plurality+ съдия Томас), като са признали становището на апел. съд по адм.правните въпроси за погрешно, са го отменили и са го върнали обратно, без да се произнасят по конст.правния въпрос, защото това би означавало за първи път да се произнесат по важен въпрос чак в последна инстанция.
Така се оказва.
Elena Kagan, 48, clerked for the late Justice Marshall, and since then has taught law at both Harvard and the University of Chicago Law School, and worked in the Clinton White House. She became dean of Harvard Law in 2003.
Barack Obama, 48, is a graduate of Columbia University and Harvard Law School. He taught constitutional law at the University of Chicago Law School from 1992 to 2004.