Личната неприкосновеност: един американски експеримент

Съдията Скалия от ВС на САЩ поддържа тезата, че е глупаво да се защитават като лични данни  всички данни за живота на някого и, в частност, че проследяването в интернет не е проблематично, например сделките в мрежата, освен ако не са повод за срам.

Професор по право защитава обратната теза (в частност за опасността от профилиране при интернет проследяването) и за да покаже на студентите си защо смята така, дава домашна работа: да се съберат от мрежата всички публично достъпни  данни за съдията Скалия. Студентите съставят 15-странично досие с имена, адреси, снимки, предпочитания и пр.

Професорът информира съдията за резултата от експеримента. Съдията дори отговаря: че експериментът може и да е законен, но е безотговорен. Това отваря заслужаваща внимание дискусия за правото, етиката, личната неприкосновеност.

Фактите тук,  правни аргументи тук

3 thoughts on “Личната неприкосновеност: един американски експеримент”

  1. albert venn dicey's avatar albert venn dicey says:

    “Since he was not teaching a course in judgment, I presume he felt no responsibility to display any.”

    Леко злобничко.

  2. nellyo's avatar nellyo says:

    Дори езикът е реагирал на такъв тип поведение – оказва се, има термин bench-slap

  3. albert venn dicey's avatar albert venn dicey says:

    Мда, култов сайт.

Leave a comment