Безличните дебати в парламентарната зала, решаването на въпросите в комисиите, предшествани от тайни съвещания на лидери, които предрешават законодателната дейност, създават широкото убеждение, че парламентът е фасада, зад която се крие господството на партиите и техните икономически интереси.
Защо въпреки това е била необходима разпоредбата на чл. 18, ал. 1 ЗДБ за 2009 г., която да предвижда Министерският съвет сам да върши промени в закона за годишния бюджет? Просто за да се избегне гласността и публичността. При постановяването на министерско постановление дебатът не може да бъде чут.
Румен Янков, Председател на КС
*
Росен Босев обръща внимание върху това особено мнение, от което е горният цитат (за пълнота – решението) и това интервю отпреди време.
Господството не е на партиите, а на хаоса, поддържа от обитателите на р. България.
Заглавието не отразява същността на ос. мнение на съдия Р. Янков, но това е едно на ръка.
Иначе законът е бегъл предвестник на т.нар. “засилване” на изпълнителната власт, за което говори проф. Стайнов още през 30те години. Става въпрос, разбира се, за авторитарните тендеции на епохата. Всъщност всяко делегиране на адм. правомощия на изп. власт в една или друга степен, според щирината на дискр. правомощия, е авторитарно и фашистко. И повечето юристи и интеректуалци са съвсем доволни от това. Последният истински отпор на Върховен/конституционен съд на тези авторитарни тенденции е борбата на Върховния съд на САЩ в периода 1932-1937 г. срещу авторитарните програми на Рузвелт.
и то единодушно:
http://en.wikipedia.org/wiki/National_Recovery_Administration
Казано е: “Властта, истинската власт се крие зад трона.”
отново сте права.
Права за какво? Единственото нещо, дело на Н. О. в горния пост е заглавието. Останалото са думи на съдия Р. Янков.