Купувачът на телевизия Европа е с предмет на дейност медии и реклама. Преди да купи телевизията, е купил още мажоритарен дял в агенция Аргента ИК. Сега няма правна пречка да е собственик и на медии.
Нарича българския медиен пазар уникален, като най-очевидната уникалност била законовото разграничение между медиите и рекламните агенции (ограничението за собствениците на рекламни агенции да притежават електронни медии, което беше заличено в закона при последните изменения):
Тези рестрикции като че ли дават обратен резултат – има може би по-голямо припокриване на собствеността (или поне на упражнявания контрол) между рекламния и медийния бизнес в България, отколкото в която и да било европейска страна.
Тезата за уникалността на ограничението не е нова, но не е вярна – преди българското, напр. по същото време в британското законодателство от 1990 г. вече имаше подобни забрани, аргументите могат да се видят в стенограмите на британския парламент от това време.
И не ограничението произведе олигарси.
Сегашното всеядно управление /яде от ръката на ВСЕКИГО/ премахна И тази превантивна мярка. Не, че навремето не можеше да се сложат и други…
Сега, след като управляващите осъзнават, че се сбогуват с властта, естествено е да ‘ядат всичко’, като за последно.
И вместо да се жали за кратката им ‘вечеря’, по-добре отсега да се мислят неизбежните за разрешаването на пазарните конфликти, СИЛНИ ПРАВИЛА И АНТИМОНОПОЛНО ЗАКОНОДАТЕЛСТВО. Умните по света вече ги имат. Авторката на блога често се позовава на такива. Не е ясно обаче, дали следващите ще имат такава нужда?…
ДАНО. Поне за първите две години… Уффф.