Комисията по досиетата продължава работата си, свързана с публичните дейности. Идва редът на университетите. Главният секретар на Комисията по досиетата казва по този повод:
“Цели институции, свързани с образованието и науката, с академичните ценности, са буквално инфилтрирани от агенти на ДС. Имам пред вид, например, Софийския университет. Там е фраш, там е страшна работа, 90% са били обхванати от ДС.”
“Понеже, както знаете, е имало масово прочистване на архива през 1990 г., някои от тези хора са били успокоявани, че следите им са грижливо заличени. Но сега започват да се тревожат да не би да са ги преметнали. Обикновено се оказват преметнати.”
Комитата също е писал за това интервю.
Обещаха да изравнят действието на закона за публични длъжности и публични дейности. От това зависи дали разкриването за публичните дейности ще започне от 2006 или справедливо ще се върне назад до началото на прехода. Чрез законопроект за изменение на Закона за досиетата.
Очакваме с нетърпение агентите поименно.
По чл.3, ал.2 ще огласят резултати само (фактически) за последния мандат на изборните длъжности – по ал.1 се разкрива от 1990, по ал.2 – от 2006.
Така че – ако има воля, изменение на закона.
Решение за мен е пълна публичност на всички досиета, вербовъчни документи, документи за заплащане и прочие – в Интернет. Сканирани, с описание и удобна търсачка.
ББ изглежда подходящ да го осигури. Едва ли ще се намери по-подходящ от него.
Хубаво, ама нали правова държава, трябва да мине през закон, министър-председателят поне засега поне формално не приема закони – но да, може да внася законопроекти на правителството в НС или да напомни на депутатите си да напишат такъв проект (ако това е политически ангажимент на ГЕРБ).
Мен лично ми е безразлично дали един професор, доцент или асистент, който ми е направил добро впечатление в ЮФ на СУ със своите знания, отношение към студентите и позиции, е бил агент на ДС или не.
ББ и ГЕРБ са непредвидими по отношение желание за публикуване на досиетата.
Това е по-добрият вариант от предвидимостта на останалите партии. За тях е доказано по емпиричен път, че не биха публикували оцелелите документи в Интернет.
Очевидно не ги публикуваха. Докато тук наистина още нищо не е очевидно.
А за университета: не мога да изключа възможността множеството от хора със знания, добро отношение към студентите и позиции да има непразно сечение с множеството на агентите.
Но, както би казал Дзвер, емпирично проверимо е, че двете множества са се подчинявали на различни правила. Развиват се по различни критерии – академични и други, тайни, паралелни, извънакадемични.
Не виждам защо да се съглася да няма такава тема.
Впрочем единственият начин от отварянето на досиетата да има смисъл е единствено предложеният от Дзвер, но не вярвам да стане.