Цяла конституционна промяна въведе парламентарен контрол върху независимия медиен регулатор. Какъв е дълбокият смисъл на контрола? Никакъв, ако съдим по изнесеното в медиите за първото прилагане на новата конституционна норма, чиста имитация на контрол. Когато стенограмата бъде готова, ще се види в подробности, но е потвърдена оценката на комисията за култура и медии:
- Да се инициира споразумение за защита на интелектуалната собственост. Извинете – колко пъти? Има действащ меморандум от 2006. Кой да помни.
- Да имало данни за европейската квота. Това е задължение по общностното право, не може да е препоръка.
- Да имало контрол върху печата, защото това сега било дупка в регулацията. Това какво общо има с отчета на СЕМ?
Това е отчетът, в който СЕМ говори за държавната собственост върху спектъра. Това е отчетът, в който Съветът не може да си опише предмета на регулиране. Според СЕМ ТВ2 липсва при националните наземни оператори – което не попречи на Съвета да мълчи монументално, когато Станишев поиска в закона да се запише, че ТВ2 заслужава задължително разпространение – и парламентът го изпълни, макар от втори опит, и СЕМ го записа в лицензия.
- стенограма от заседанието на комисията/11.09
- стенограма от пленарно заседание/24.09
1. Прави впечатление кой се е изказъл – представители на предишното управление – Местан, Кутев(информиран за работата на регулатора от отчетите) – което сътвори безобразията в ЗЕС, ЗРТ, ЗПР.
2. Цифровата лицензия на ТВ2 все още не е факт. Небрежното решение на СЕМ е в съда. Така, че медийната регулация за пореден път се оказва работа на ВАС.
Решението за издаване на цифрова лицензия на СЕМ е нищожно. Ето част от него:
“СЕМ прие за установено следното:
ТВ 2 ЕООД е телевизионен оператор по смисъла на Закона за радиото и телевизията. На основание индивидуална лицензия 321-00002/ 17.02.2000 г. дружеството създава и разпространява (невярно твърдение!!!)програма ТВ 2, с общ (политематичен) профил. Териториалният обхват на лицензията е национален.
ТВ 2 ЕООД разпространява (невярно твърдение!!!)програма ТВ 2 чрез електронна съобщителна мрежа(много невярно, ама много, защото мрежата не е една, а са 27 мрежи!!!) за наземно аналогово радиоразпръскване, въз основа на договор с Топ Тон Медиа България ЕООД от 29.05. 2008 г.
Електронна съобщителна мрежа(с горните основания и това тъвърдение е абсолютно невярно, мрежата не е една, а са 27!!!), която използва ТВ 2 ЕООД осигурява достъп до програма ТВ 2 на над 50 на сто от населението на страната.”
Странно защо този въпрос с ТВ2 толкова мъчи регулатора! Има две преюдициални мнения от европейския съд по темата must-carry.
Едното е от Белгия, където съдът потвърждава, че must-carry трябва да се дава на основа на предварително обявени критерии, които водят до прулализъм и т.н.
Второто е интересно поради друг аналог, от Германия, където кабелни оператори протестират против must-carry задължение да излъчват всички телевизии, вече излъчвани по ефир (в техния случай ефирът е дигитален – там няма аналогов, в нашия е аналогов, няма още дигитален, но логиката е абсолютно еднаква). Съдът казва, че може да се наложи такова задължение на кабелните опратори, тъй като немския закон вече е приложил принципа на плурализъм и защита на културните интереси при определяне състава на ефирно излъчваните програми. Т.е. той може автоматично да се пренесе в кабелна среда и да бъде спазен.
При нас обаче същото може да се приложи само към тези телевизии, които излъчват ефирно в следствие на допускане до ефирно излъчване като част от структурирано прилагане принципа на плурализъм и културна политика и т.н. Това може да се отнася само до бТВ и Нова (и държавните, но те са обект на друг маст-кери). ТВ2 излезе в ефир на основата на комбинация от национален програмен лиценз (какъвто имат и други) и временни разрешителни за местно излъчване, дадени на някого друг. Т.е.присъствието на ТВ-2 в «първичната» система – т.е. ефир – не е резултат на програмно-културна-плуралистична политика на държавата, за да се счита, че същата може да се прехвърли автоматично на цифрова система. Тя е резултат на опортюнистично и временно (!) използване на празноти в закона, но не в форма априори предвидено от закона и още по-малко с право на ефирно национално излъчване, дадено от упълномощен регулатор. Така че няма какво право да се прехвърля, тъй като никога не е било дадено поначало.
В двата документа се посочва и цитира релевантната законодателната рамка – основно чл. 31 на Универсалната Директива, който единствено говори за/допуска) must-carry.
Парламент, правителство и два регулатора чакат инвеститор с главно И да благоволи да каже какво желае да му бъде сервирано.
Инвеститорът с главно И поръчва (БГ аудиторията). Започват мъчителни движения поръчката да бъде изпълнена.
Някои наоколо са леко мрачни: и те са инвеститори, чували са за level playing field – а не виждат нищо такова.
Други са дружелюбни: БНТ празнува 50 години, добър повод да покани Инвеститора да опита от нейната аудитория
Аудиторията е ясно къде в цялата картина.
В помощ на чакащите: Среда за всички фирми в даден пазар, в която трябва да се спазват едни и същи правила и на всички субекти са дадени равни възможности да се конкурират.
РАВНОПОСТАВЕНОСТ!
Такива работи за чл.31. Измислен е в полза на аудиториите. Не и в България – тук решиха с чл.31 да обслужват Инвеститора.
Четем внимателно решенията на СЕМ за издаването на лицензиите за цифрово разпространение на Нова, Бтв и тв2:
“…Кумулативно следва да са налице предпоставките: издадена лицензия за радио- и телевизионна дейност с национален обхват, разпространение на програмата чрез електронни съобщителни мрежи за наземно аналогово радиоразпръскване и електронните съобщителни мрежи за наземно аналогово радиоразпръскване да осигуряват достъп до програмата на не по-малко от 50 на сто от населението на страната.”
Сещаме се, че същите предпоставки са налице и по отношение на “Дарик радио” АД. Питаме – защо тогава дружеството няма издадена лицензия за цифрово разпространение на програмата? Предполагаме – Дарик радио АД не е “ЛИЦЕНЗИРАН телевизионен оператор”. Но Нова, Бтв и ТВ2 пък не притежават “лицензия за РАДИО И ТЕЛЕВИЗИОННА ДЕЙНОСТ”. И в двата случая, разписаните в закона изисквания не са налице. Въпреки това, според СЕМ, за едните липсата на част от изискванията не е пречка и те получават служебно издадени лицензии, а другият – не получава.
Така стигаме до level playing field.